Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Здесь есть возможность читать онлайн «Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2006, ISBN: 2006, Издательство: Изток-Запад, Жанр: Прочая научная литература, История, Культурология, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще.
Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Всички тези австралийски и новогвинейски гиганти (т.нар. мегафауна) са изчезнали след пристигането на хората. Точната дата на това събитие все още е под въпрос, но археологическите разкопки в Австралия на различни поселища, възникнали в хода на десетки хилядолетия и в които са открити по-големи количества животински кости, показват, че големите бозайници са изчезнали още преди 35 000 години. Което пък потвърждава предположението, че мегафауната е изтребена скоро след първата поява на човека по тези земи.

Почти едновременното изчезване на толкова много животински видове логично поставя и въпроса за неговата причина. Също така логично звучи и отговорът, че те са били изтребени или елиминирани по някакъв друг, косвен начин от първите хора, стъпили на тези земи. Нека не забравяме, че в продължение на милиони години еволюцията на австралийските и новогвинейските животни е протичала в отсъствието на ловуващи човешки същества. В тази връзка трябва да поясним, че галапагоските и антарктическите птици и бозайници, които също са еволюирали без наличието на подобни рискови фактори и едва в модерната епоха са съзрели за първи път човешки същества, си остават и до днес неизлечимо хрисими и кротки. Те също щяха да бъдат изтребени за нула време, ако защитниците на околната среда не бяха взели съответните мерки. Но на някои други, открити в по-ново време острови, където подобни мерки не са били взети, гибелта на животинските видове е била само въпрос на време: една от жертвите, птицата додо от остров Мавриций, се превърна в нещо като символ на изчезналите видове. Вече знаем от научните изследвания, че на всеки тихоокеански остров, заселен в праисторическата епоха, човешката колонизация е предизвиквала гибелен спазъм, довел например до изчезването на бягащите птици моа в Нова Зеландия, гигантските лемури в Мадагаскар и онези големи, но не умеещи да летят гъски на Хаваите. А щом в модерните времена хората са можели да се приближават, без да предизвикат никакви подозрения, до разните додо и островни тюлени и да ги избиват както и когато си пожелаят, тъй като тези животинки не са изпитвали никакъв страх от човека, защо да не допуснем, че нещо подобно се е случило и между праисторическите хора и „безстрашните“ моа и гигантски лемури?

И така, една от хипотезите за изчезването на австралийските и новогвинейските гиганти гласи, че те са били застигнати от тази нерадостна участ преди около 40 000 години. С повечето големи бозайници в Африка и Евразия обаче се е получило обратното: те са успели да оцелеят и до наши дни, просто защото са еволюирали съвместно с прачовеците в продължение на стотици хиляди, ако не и милиони години. Затова и са имали достатъчно време да развият страх от хората, докато нашите предци са усъвършенствали своите доста незавидни в началото ловни умения. Колкото до додо, моа или гигантите от Австралия/Нова Гвинея, те най-вероятно са имали нещастието да се изправят изневиделица, т.е. без никаква еволюционна подготовка, пред едни много опасни двукраки нашественици, притежаващи вече напълно усъвършенствани ловни умения.

В случая с Австралия/Нова Гвинея обаче хипотезата за поголовно изтребване (или overkill hypothesis , както я наричат) среща и сериозни възражения. Критиците й не пропускат да изтъкнат факта, че до този момент не са открити костите на някое от тези изчезнали животни, за което може с абсолютна сигурност да се твърди, че е било убито от човешка ръка или поне, че е живяло в близост до хората. Защитниците на тази хипотеза най-често изтъкват следния довод: едва ли можем да очакваме, че ще открием някакви улики на местопрестъплението, при положение че самото убийство е станало не само бързо, но и твърде отдавна (все пак говорим за период отпреди повече от 40 000 години). Критиците обаче веднага ги контрират: а защо не допускате, че въпросните гиганти всъщност не са изтребени, а са изчезнали „от само себе си“ вследствие на климатичните промени, пример, някоя небивало жестока суша на вече хронично сухия австралийски континент? И дебатът пламва отново и продължава в същия дух.

Лично аз не мога да проумея защо австралийските гиганти е трябвало да оцеляват при безчислени суши и какви ли не още бедствия в продължение на десетки милиони години, а в един момент са предпочели да измрат почти веднага — това беше хипербола, все пак боравим с хилядолетия — след първите си контакти с човешки същества. И са изчезнали не само от безводните пустини в централна Австралия, но и от подгизналите от влага Нова Гвинея и югоизточна Австралия. От тях не е останал нито един — и в пустините, и в прохладните гори от по-умерените зони, и в тропическите джунгли. Ето защо аз съм по-склонен да приема, че изчезването на гигантите наистина е свързано с хората, но ловът едва ли е единствената причина за това — в случая са действали и други фактори, например пожарите и промените в околната среда, причинени от човека. Но независимо коя от двете хипотези — за поголовното изтребване или за климатичните промени — ще се окаже по-вярна, изчезването на едрия дивеч от Австралия/Нова Гвинея е имало тежки последствия за по-нататъшната история на човечеството. В крайна сметка елиминацията на всяко по-голямо диво животно (което спокойно е можело да бъде и опитомено ) е оставила коренното население на Австралия/Нова Гвинея без никакви домашни питомци.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)»

Обсуждение, отзывы о книге «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x