Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Неразрешен остава още един въпрос: дали кловиските ловци са и първите американци? И както обикновено се получава, щом нещо е обявено за първо по рода си, непрекъснато чуваме, че учени са открили и някакви още по-стари, предкловиски поселища в Америка. На пръв поглед част от тези твърдения звучат убедително и интригуващо, след което възникват и неизбежните проблеми, свързани с интерпретацията. Например дали нещата, открити на такива места, са наистина „сечива“, т.е. продукти на човешка дейност, или са получили формата си по естествен път? Дали съобщаваните дати са точни и могат ли да издържат проверка с радиовъглероден анализ? А ако са верни, дали всичко намерено е продукт на човешка дейност — я си представете например, че въгленът, датиран отпреди 15 000 години, се е озовал до каменното сечиво, изработено преди осем хилядолетия, просто по стечение на обстоятелствата?

Неслучайно дадох този пример, защото е свързан с една от най-нашумелите „предкловиски“ находки. В бразилския скален комплекс Педра Фурада археолозите откриват скални рисунки, несъмнено дело на човешка ръка. Сред отломките, които откриват в подножието на една канара, има и такива, чиято форма дава основания да се предположи, че всъщност са някакви примитивни сечива. В близост до тях са намерени и „огнища“. Данните от радиовъглеродния анализ показват, че въглените в тях са отпреди 35 000 години. Скоро след това „Нейчър“, едно престижно и доста селективно по отношение на материалите си международно научно списание, започва да публикува статии за Педра Фурада.

Проблемът е, че за нито една от тези каменни отломки, намерени в подножието на скалата, не е доказано категорично, че е продукт на човешка дейност, каквито очевидно са кловиските върхове на копия или кроманьонските сечива. За десет хиляди години от една скала вероятно ще се отронят стотици хиляди късове, да не говорим, че повечето ще се начупят допълнително при падането, затова няма нищо странно в това, че някои от тях може да ни заприличат и на примитивни сечива, издялани от човешка ръка. И в Западна Европа, и в Амазония учените обикновено подлагат на радиовъглероден анализ пигментите, използвани в скалните рисунки, но ето че в случая с Педра Фурада това не е направено. В околната джунгла често избухват пожари и ветровете най-редовно отвяват останалите след тях въглени в пещерите — нещо, което със сигурност е ставало и преди 35 000 години. Това обаче не ни дава основания да свържем въглените от тази далечна епоха със скалните рисунки в Педра Фурада. Колкото и изкусително да звучи хипотезата за предкловиския човек, днес все по-малко учени са склонни да я приемат. Макар самите откриватели на Педра Фурада да остават и до днес убедени в значимостта на откритието си, някои други археолози, които не участваха в разкопките, но бяха склонни да приемат идеята за предкловиска култура, вече не са толкова сигурни в оценките си, след като видяха на място нещата.

В Северна Америка има едно място, което в момента като че ли е с най-сериозни основания да бъде смятано за „предкловиски обект“. Това е пещерата Медоукрофт в Пенсилвания. Данните от радиовъглеродния анализ подсказват, че тук може би са живели хора още преди 16 000 години. В този случай никой археолог не е оспорил факта, че многобройните предмети, открити в отделните пластове, са дело на човешка ръка. Но по-старите дати от радиовъглеродния анализ не вършат особена работа, защото свързаните с тях растителни и животински останки са от същите видове, които се срещат в Пенсилвания и днес, когато климатът е значително по-мек в сравнение с този отпреди петнайсет хилядолетия. А това ни навежда на мисълта, че образците от дървени въглища, сочени като най-древните следи от човешко присъствие в региона, всъщност датират от периода след Кловис и просто са се смесили с по-старите пластове. Като най-убедителен южноамерикански кандидат се очертава Монте Верде („Зелената планина“) в Южно Чили, тъй като резултатите от радиовъглеродния анализ ни насочват към един период от преди поне 15 000 години. Това също звучи убедително за повечето археолози, но аз бих ги посъветвал да бъдат по-предпазливи, за да си спестят и евентуалните разочарования.

Ето че възниква следният въпрос: ако наистина е имало предкловиски хора в двете Америки, защо е толкова трудно да се докаже тяхното съществуване? Археолозите вече са открили стотици обекти, датиращи със сигурност от периода между 11 000 и 2000 г. пр.Хр., сред които десетки в северноамериканския Запад, няколко скални убежища в Апалачите, както и на отделни места по калифорнийското крайбрежие. Навсякъде под пластовете, в които има несъмнени следи от човешко присъствие, се откриват и по-дълбоки, изпълнени с останки, които очевидно са животински, но по нищо не личи тези животни да са имали някакъв контакт с хора. Уязвимостта на „предкловиската“ хипотеза контрастира с многобройните убедителни свидетелства, от които разбираме, че Homo sapiens е присъствал в Европа много преди кловиските ловци да се появят по американските земи преди тринайсет хилядолетия. Още по-смайващи са данните, постъпващи от Австралия/Нова Гвинея, където в момента се подвизават десет пъти по-малко археолози, отколкото в Съединените щати, но пък тези „малцина избрани“ вече са открили над сто обекта, пръснати по целия континент, които със сигурност датират от времена преди кловиската култура.