Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Можем да бъдем сигурни, че първите жители на Америка не са прелетели с хеликоптери разстоянието от Аляска до Медоукрофт (да не говорим за Монте Верде), за да си спестят по-трудните планински участъци. Защо обаче не са оставили никакви следи при това придвижване на юг? Привържениците на хипотезата за по-ранно заселване на Америка явно смятат, че „предкловиската“ култура в продължение на хиляди и дори десетки хиляди години не само че не е можела да се похвали с особено голяма гъстота на населението, но и по някакви неведоми причини не е пожелала да остави нещичко на археолозите, което пък е безпрецедентно в световната практика. На мен лично тези твърдения ми звучат, меко казано, пресилено. По-склонен съм да приема, че след време данните от Монте Верде и Медоукрофт ще получат нова интерпретация, както многократно е ставало в подобни случаи. Или, казано по друг начин, ако наистина е имало предкловиски поселища в Америка, те вече щяха да са известни на науката и споровете отдавна щяха да са приключили. Но така или иначе археолозите все още остават на различни мнения по въпроса.

Толкова ли е важно да разберем коя от двете теории е вярна? Да, защото това ще окаже ефект и върху нашето разбиране за по-нататъшния развой на американската праистория. Вариантите са два. Според първия двете Америки са били заселени за първи път около 11 000 г. пр.Хр., след което населението им бързо се е увеличило. Според другия заселването е станало малко по-рано (повечето привърженици на тази хипотеза говорят за 15, 20, че дори и 30 хилядолетия, а някои отиват още по-далеч в догадките си), но до 11 000 г. пр.Хр. тези предкловиски хора са били съвсем малко на брой и затова не са оставили никакви (или почти никакви) следи след себе си. И в двата случая обаче Северна и Южна Америка си остават двата континента с най-кратка праистория.

Със заселването на двете Америки хората вече са усвоили повечето обитаеми зони на континентите и най-близките до тях острови, плюс тези от Индонезия до Нова Гвинея. Заселването на останалите приключва едва в модерната епоха. За сравнение някои средиземноморски острови като Крит, Кипър, Корсика и Сардиния са заселени още в периода между 8500 и 4000 г. пр.Хр., Карибите — в началото на IV хилядолетие пр.Хр., полинезийските и микронезийските — между 1200 г. пр.Хр. и 1000 г. сл.Хр., Мадагаскар — между IV и IX в. сл.Хр., а Исландия — през IX в. Предците на днешните инуити са се разселили из периферните арктически зони около 2000 г. пр.Хр. Така през следващите седем столетия остават недостигнати само някои изолирани и по-отдалечени острови — например Азорските в Атлантическия и Сейшелските в Индийския океан, както и Антарктида.

Дали обаче тези различни дати на заселване на континентите са оказали влияние върху по-нататъшния развой на човешката история и в какво се изразява то? Да си представим, че някой археолог се сдобие с машина на времето и се върне през епохите, за да направи една околосветска обиколка през 11 000 г. преди Христа. Би ли могъл този археолог, виждайки тогавашното състояние на света, да предвиди последователността, в която хората от различните континенти ще се сдобият с пушки, вируси и стомана, за да предвиди по този начин и днешното състояние на света?

Археологът вероятно ще оцени по достойнство факта кой пръв е потеглил от стартовата линия. И ако това действително е от значение, то тогава Африка е имала съкрушително преимущество — аванс от пет милиона години, преди да се появят проточовешки същества и на другите континенти. Но ако е вярно и другото, че съвременното човечество се е появило пак в Африка, но едва преди 100 000 години, и оттам се е разпръснало по останалите материци, то това стопява преднината, която са могли да натрупат междувременно някои от „състезателите“ и Африка отново се откъсва напред. Нещо повече, генетичните различия между хората са най-високи именно на този континент, а е логично да предположим, че по-разнообразните в това отношение хора са способни и на по-разнообразни технологически инвенции.

Тук археологът би трябвало да се замисли по-сериозно. Какво всъщност означава понятие като „начален старт“ в контекста на тази книга? Едва ли можем да приемем буквално метафората за някаква „писта“, по която се надбягват отделните народи. Ако под „начален старт“ разбираме времето, необходимо за заселването на един континент след пристигането на първите колонисти, то тогава трябва да отчетем още един фактор — че този период е относително кратък. Например за да бъде заселен Новият свят са били необходими не повече от хиляда години. Но ако под „начален старт“ разбираме времето, нужно за приспособяването към местните условия, то аз мога да ви уверя, че някои по-трудни участъци са изисквали и много повече време. Например арктическата зона на Северна Америка е била заселена девет хилядолетия след другите части на този континент. Но пък на много други места на Земята приспособяването е ставало по-бързо, особено с развитието на човешката изобретателност. За сравнение на предците на днешните маори е било необходимо само едно столетие, за да открият всички по-важни естествени ресурси на своя остров (разбирай и каменни кариери), а след още един-два века те са избили и последните моа (имайте предвид, че теренът на Нова Зеландия е един от най-„пресечените“ в целия свят). А след още някой и друг век те са се разделили на най-различни общности — от ловци-събирачи по крайбрежието до земеделци във вътрешността, които са се препитавали по коренно различни начини.