Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Нашите най-близки родственици в животинския свят — горилите, шимпанзетата и боноботата в Африка — също живеят на подобни групи (които предпочитаме да наричаме „стада“). Със сигурност и всички човешки същества са живели по този начин до момента, в който подобрените технологии за добиване на храна са позволили на някои номадски групи да се заселят за постоянно в някои по-богати на ресурси ареали. Тоест номадската група е онзи тип политическа, икономическа и социална организация, която сме наследили от продължилата милиони години история на нашата еволюция. А цялото ни по-нататъшно развитие се вмества в рамките на последните няколко десетки хилядолетия.

Следващият стадий е племето, отличаващо се от групата (или „ордата“) най-вече с това, че има повече членове (не десетки, а стотици) и обикновено живее в постоянни селища. Но не малко племена и дори етнархии са били скотовъдци и са мигрирали според сезоните.

Пример за племенна организация са новогвинейците от планинските региони, чиято основна политическа единица до идването на колониалната власт е било селцето (или група близко разположени селца). Тоест политическата дефиниция на „племе“ обхваща нещо много по-малко от това, което езиковедите и антрополозите разбират обикновено под това понятие, а именно група хора с общ език и култура. Например през 1964 г. започнах полеви изследвания сред една планинска общност, наричана форѐ. Според езиковедските и антропологическите стандарти, по това време общият брой на форѐ бе около 12 000 души, говорещи на два сходни диалекта (разбираеми за всички тях) и обитаващи 65 селца, всяко от които с по неколкостотин жители. Затова пък нямаше и помен от политическо единство в рамките на самата езикова група. Всяко селце следваше своя калейдоскопично сменящ се цикъл от войни и краткотрайни примирия с всички по-близки селца, без значение дали тези съседи са форѐ или говорят на други езици.

Големи части от Нова Гвинея, Меланезия и Амазония все още са населени от племена, които доскоро са били независими, но сега са подчинени в една или друга степен на национални държави. За сходна организация свидетелстват и археологическите данни от редица селища, които в миналото очевидно са играли съществена роля, но им липсват характерните белези на етнархическото управление, които ще приведа по-долу. Тези данни показват, че племенната организация е започнала да се появява преди около 13 000 години, първо в Плодородния полумесец, а след това и в някои други ареали. Предварителните условия за възникване на постоянни селища са ясни: или производство на храни, или пък по-продуктивна околна среда, където в сравнително малък периметър са съсредоточени много ресурси, можещи да станат обект на лов и събирачество. Ето защо този тип селища — а по подразбиране и племената — са започнали да процъфтяват първо в Плодородния полумесец, където комбинацията от климатични промени и усъвършенствани технологии са позволявали високи добиви от дивите житни растения.

Племето се различава от „ордата“ не само с това, че живее уседнало и е по-многочислено, но и защото се дели на няколко официално признати родствени групи, наричани кланове , които си разменят брачни партньори. Земята принадлежи на някой от тези кланове, а не на цялото племе. Но тъй като броят на членовете му е достатъчно малък, всички се знаят поименно и имат преки взаимоотношения.

Явно бройката „неколкостотин“ е горната граница на онази група, в която всеки познава всички останали. Например в нашето общество (организирано в държава) е нормално училищните директори да познават поименно всички свои ученици — стига, разбира се, децата да са неколкостотин, а не няколко хиляди. При обществата с повече членове се наблюдава тенденция властта да преминава от племето в ръцете на вожда. Една от причините е, че по начало трудният проблем с решаването на конфликти между непознати хора се обостря именно в по-големите групи. При племената допълнителни проблеми създава и това, че почти всички членове са свързани помежду си, по кръвна или брачна линия. Тези връзки, обхващащи цялото племе, правят излишни полицията, законите и останалите институционализирани начини за решаването на конфликти, характерни за по-големите общества, тъй като между всеки двама жители на селцето, между които би възникнал конфликт, са налице и множество родствени отношения, принуждаващи ги да се въздържат от насилие. Да вземем традиционното новогвинейско общество: когато се срещнат двама новогвинейци, които не се познават и се намират далече от родните си села, първата им работа е да се впуснат в обстойна дискусия за своите роднини, за да открият евентуална връзка помежду си и съответното основание да не се избият взаимно.