Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Що се отнася до населението, етнархиите са били значително по-големи от племената, като числеността им е варирала от няколко хиляди до няколко десетки хиляди. Сам по себе си този брой означава постоянна възможност за вътрешни конфликти, тъй като отделният член на общността вече не е така тясно свързан с огромното мнозинство от останалите и дори не ги познава лично. Затова когато е започвал възходът на етнархиите преди 7 500 години, хората е трябвало да се научат — за първи път в световната история! — как да приемат непознатите, без да се опитват да ги убият още при първата среща.

Част от решението на проблема е било в това: една определена личност — вождът (или бъдещият етнарх) — да има монопол върху правото за използване на сила. За разлика от племенния „големец“, вождът вече е заемал официална длъжност, предаваща се по наследство. Вместо децентрализираната анархия на селското събрание вече е имало устойчив централен авторитет в лицето на вожда, който сам е взимал всички по-важни решения и е налагал монопол върху най-интригуващата информация (примерно какво се е наговорил със съседния вожд или каква реколта са обещали божествата). За разлика от „големеца“, вождът си е личал отдалеч — например тези на остров Ренел в югозападния Пасифик са носели на гърбовете си огромни ветрила. Но за разлика от държавните бюрократи, техните предвестници в етнархиите са изпълнявали по-общи функции. Тези на Хаваите (наричани конохики ) са събирали налозите, надзиравали са иригационните дейности и са организирали по-обикновените хора, когато е трябвало да направят нещо безвъзмездно за властта, т.е. вожда. В държавните общества тези проблеми се решават с назначаването на специални чиновници — данъчни, отговорници по ВиК, наборни комисии и т.н.

По-голямото население на етнархията, съсредоточено в сравнително малка територия, се е нуждаело и от повече съестни продукти, обикновено набавяни чрез производство на храни, но в някои особено продуктивни региони — и с лов и събирачество. Например американските индианци от северозападното крайбрежие (квакиютъл, нутка и тлингит) са живели, управлявани от вождове, в постоянни селища, но не са се занимавали със земеделие или скотовъдство, защото реките и океанът са гъмжали от сьомга и халибут 29 29 Вид камбала ( Hippoglossus vulgaris , каквото и да означава това). — Б.пр. . Хранителните излишъци, предоставяни от някои хора (сведени до ранга на „простосмъртни“), са отивали за изхранване на вождовете, техните семейства, бюрократите и местните специалисти — тези, които са изработвали канута, тесли и харпуни, или са се изявявали като птицеловци и татуировачи.

Луксозните вещи (например изящни занаятчийски изделия или още по-редки стоки, придобити чрез размяна с по-далечни общности) са били прерогатив на вождовете. Хавайските например, са притежавали наметала от пера (понякога хиляди), за чието изработване са се трудели цели поколения майстори (естествено, от простолюдието). Тази концентрация на луксозни вещи улеснява археолозите в идентифицирането на етнархиите — по простата причина, че гробовете на вождовете съдържат много повече и по-пищни артефакти от тези на простолюдието, което пък няма нищо общо с егалитарния дух, витаещ в некрополите на по-древните човешки общества. Някои ранни етнархии се различават от племенните селища и с останките от по-сложна обществена архитектура (от типа на храмове), а също и с регионалната йерархия на самите населени места, в която едно определено селище (резиденцията на върховния вожд) е доста по-голямо от другите и разполага с повече административни постройки и артефакти.

Подобно на племената, етнархиите са били изградени на основата на множество генеалогични връзки — цели родове и фамилии, живеещи на едно и също място. Но ако в племенните селища този тип отношения са приемали формата на равнопоставени кланове, то в етнархиите и близките на вожда са разполагали по рождение (оттам и „благородство“) с привилегирован статус. В резултат на това обществото се е деляло на две основни групи, като в едната са попадали наследствените вождове, заедно с домочадията си, а в другата — представителите на простолюдието. Но и сред самите високопоставени нерядко е съществувала йерархия, например хавайските вождове са били разделени на осем категории и браковете в тези среди са се сключвали само между равни. Този тип лидери вече са имали нужда и от прислуга, наред с тясно специализираните занаятчии, затова етнархиите се отличават от племенните общности и с това, че са развивали дейности, чието изпълнение е подобавало само на роби (най-често пленници, заловени при набези).