Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Но освен различията, между номадските групи и племената има и много прилики. В племето още съществува неформална и „егалитарна“ система на управление. Всеки член има достъп до наличната информация и взимането на решения. В новогвинейските планини съм ставал свидетел на дебати, на които присъстват всички възрастни от две съседни селца и всеки от тях може да се изкаже, без някой да „председателства“ събранието. В много планински села има и някой „старейшина“ (или „големец“), минаващ за най-влиятелния представител на общността. Но този статус не е официален сан и носи само ограничена власт. „Големецът“ (който едва ли може да бъде упрекнат в „големеене“) няма право на самостоятелни решения, няма достъп до някакви дипломатически тайни и може само да влияе на колективните решения. „Големецът“ се сдобива с този статус благодарение само на личните си качества и тази му позиция не е наследствена.

Другото общо между племето и номадската група е „егалитарността“ — и в двата случая няма наследствени привилегии и съсловно деление. Социалният статус не само че не е наследствен, но и никой в общността не може да забогатее прекомерно, защото всеки е поел някакви задължения към повечето си събратя. Затова и външният наблюдател едва ли ще познае от пръв поглед кой всъщност е местният „големец“: колибата му с нищо не изпъква на общия фон, а и той самият носи същите дрехи и накити (или просто е гол) като всички останали.

Подобно на номадската група и племето няма бюрокрация, полиция или данъчна система. Неговата икономика се базира най-вече на реципрочния обмен между индивиди или цели фамилии, а не на преразпределението на средствата, предавани под една или друга форма на някакъв централен авторитет. Икономическата диференциация също е слаба: отсъстват специалистите само в един отрасъл и всеки член, достигнал зрялост, включително и „големецът“, се включва на равни начала в грижите за реколтата, събирането на диви растения и лова. Преди време се разхождах в една градина на Соломоновите острови и зърнах в другия й край мъж с мотика, който ми махна с ръка. С известна изненада разпознах в него моя приятел Фалетау. Той беше най-прочутият и уважаван резбар на тези острови — истински творец, отличаващ се с изумителна оригиналност. На пръв поглед не му прилягаше точно той да прекопава картофите, но Фалетау го правеше и явно не виждаше в това нищо странно. В тази връзка ще добавя, че тъй като не придава по-специален или престижен статус на подобни хора, племето няма и роби, защото липсват и каквито и да било непрестижни дейности, които би възлагало на робите.

По същия начин, както композиторите от класическия период варират от К. Ф. Е. Бах 28 28 Става дума за Карл Филип Емануел Бах (1714–1788), вторият син на Й. С. Бах, който е бил виртуозен чембалист, клавесинист и автор на над 700 творби. — Б.пр. до Шуберт, за да покрият целия спектър от барок до романтизъм, така и племената демонстрират най-различни нюанси между двете крайности — номадска група и етнархия. Ако трябва да бъдем по-конкретни, ролята на „големеца“ в племенното селище се свежда най-често до това да поделя месото на свинята, заклана за поредния празник, и в това отношение той е един доста далечен предвестник на вожда, занимаващ се с преразпределението на храните и стоките, събирани под формата на налози в същинската етнархия. На същото основание и наличието (или липсата) на обществена архитектура се смята за една от основните отлики между племето и етнархията, но в по-големите планински селища на Нова Гвинея има и култови постройки (в района на река Сепик ги наричат хаус тамбуран ), които са далечен предвестник на храмовете в етнархиите.

Независимо че в по-изолираните и маргинални от икономическа гледна точка региони и днес се срещат номадски групи или племена, не попадащи под държавен контрол, напълно независимите етнархии са изчезнали в Евразия още в началото на XII в. — по простата причина, че са заемали плодородни земи, към които са имали апетити и вече появилите се държави. Но в периода около 1492 г. те са били най-разпространената форма на социална организация в Източните щати, както и в плодородните региони на Южна и Централна Америка и субсахарска Африка, които още не са били обединени в държави. Същото важи и за цяла Полинезия. Археологическите данни (които ще обсъдим по-долу) подсказват, че етнархиите са възникнали в Плодородния полумесец около 5500 г. пр.Хр., а в Мезоамерика и Андите около 1000 г. пр.Хр. Нека сега разгледаме характерните белези на етнархията, които я отличават съществено не само от съвременните държави в Европа и Америка, но и от номадските групи и племенните общества.