Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Общността на фаю се състояла от около 400 ловци-събирачи, разделени на четири клана и бродещи на площ от неколкостотин квадратни мили. По думите им навремето били над две хиляди, но броят им значително намалял по простата причина, че непрекъснато се избивали помежду си. Тоест фаю били лишени от онези политически и социални механизми, които ние приемаме като нещо, разбиращо се от само себе си, за да намират мирно разрешение на наболелите проблеми. След време (може би под въздействие от визитата на Дъг) група фаю поканили една по-храбра семейна двойка мисионери да заживее сред тях. Тези съпрузи са с фаю вече от десет-дванайсет години. Казват, че постепенно успели да ги отучат от насилието. Ето че фаю правят първите си плахи стъпки в модерния свят, в който ги очаква едно крайно неясно бъдеще…

По същия начин и много други недокоснати от цивилизацията общности на новогвинейци и амазонийски индианци дължат своето „интегриране“ в модерното общество на мисионерите. След тях пристигат учителите и лекарите, а после идва ред… на бюрократите и войниците. Държавната власт и религията неизменно са вървели ръка за ръка през цялата ни писана история, независимо дали са се разпространявали по мирен път (както се е получило при фаю) или са били налагани със сила. Във втория случай най-често държавата организира завоевателните войни, а религията пък е тази, която ги оправдава. От време на време се е случвало някоя номадска или племенна общност да надделее над организираната държава и религия, но през последните 13 000 години се запазва една устойчива тенденция и най-често губещи са именно номадските и племенните общности.

В края на последната Ледникова епоха населението на света е живеело в по-голямата си част на малки изолирани групи, подобно на днешните фаю, и по-комплексните социални структури са били абсолютно непознати. Но дори и да се върнем в по-нови времена, например в XVI в., едва 20% от земната суша е била разделена с държавни граници и е била управлявана от съответните бюрокрации и закони. Днес по този начин е разделена и „парцелирана“ цялата планета (с изключение на Антарктида). И далеч не е случайно това, че потомците на обществата, сдобили се най-рано с централна власт и религия, днес доминират в модерния свят. Тоест съчетанието от държавна власт и религия е функционирало — наред с вирусите, писмеността и технологиите — като една от четирите най-важни групи от проксимални фактори, които в крайна сметка са довели и до очертаването на най-общия исторически модел. Но как са възникнали държавата и религията?

Групичката скитащи фаю и модерната държава представляват двата противоположни края на спектъра, наричан човешко общество. Модерното американско общество и това на фаю се различават по присъствието (или отсъствието) на професионална полиция, градове, пари, разделение на богати и бедни, като и ред други политически, икономически и социални институции. Дали обаче те са се появили в пакет или някои са изпреварили останалите? Можем да отгатнем отговора по следните три начина: като сравняваме съвременните общества, достигнали различни етапи в развитието си, като проучваме писмените свидетелства и археологическите данни за тези от миналото и като наблюдаваме промените, които обществените институции търпят с хода на времето.

В стремежа си да обхванат цялото разнообразие от човешки общества културолозите и антрополозите често ги разделят на поне половин дузина категории. Всеки опит за вмъкване в строго определени рамки на някой еволюционен или организационен континуум — независимо дали музикалните стилове, жизнените стадии или самото човешко общество — е предварително обречен на неуспех. Причините са две. Първо, всеки стадий произтича от предходните, което означава, че демаркационните линии неминуемо ще са условни. (Например къде попада 19-годишният — в категорията на подрастващите или на младите?) Второ, самите стадии не са някакви неизменни величини, затова и примерите, които биха обосновали класифицирането им, няма как да не са разнородни. (Брамс и Лист биха се обърнали в гроба си, ако разберяха, че сега ги слагат в една категория — като композитори от периода на романтизма.) Въпреки това тези условни величини са ни от полза, когато обсъждаме разнообразието от музикални стилове или човешки общества — особено ако внимаваме и за уловките, които се крият в тях. Водени от същите съображения, ние ще прибегнем до възможно най-простата класификация, боравеща само с четири категории — група, племе, етнархия ( chiefdom ) 27 27 Тоест нещо като ранноробовладелска (или раннодинастическа) „държава“, но не съвсем. Терминът в оригинала може да се преведе като „вождство“ (по аналогия с графство, херцогство, царство и т.н.), което обаче освен непривично звучи и неопределено. — Б.пр. и държава (вж. Таблица 14.1) — за да обхванем и цялата динамика на общественото развитие.