Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Човешките технологии са изминали дълъг път на развитие — от първите каменни сечива от преди два и половина милиона години до лазерния принтер от 1996 г., с който замених моя вече остарял лазерен принтер от 1992 г. и на който разпечатах и ръкописа на тази книга. В началото това развитие е било не просто бавно, а и неуловимо — минавали са стотици хилядолетия, без да има видими промени в каменните сечива на нашите предци, а и без да се съхранят каквито и било артефакти, изработени от друг материал. Днес технологиите напредват толкова бързо, че се налага да отразяваме промените им в ежедневниците.

В тази дълга история на самоускоряващо се развитие можем да откроим два особено осезателни „скока“. Първият, случил се в отрязъка между стохилядната и петдесетхилядната година преди нашето време, най-вероятно е предизвикан от генетичните промени в нашите тела, т.е. съответната анатомична еволюция, позволяваща появата на речеви умения или на мозъчни функции (или и двете заедно). Този скок е довел и до появата на сечива, изработени както от кост, така и от камък, но вече с конкретно предназначение, а и на по-сложни приспособления от няколко компонента. Вторият е следствие от преминаването ни към уседнал начин на живот, ставало на няколко пъти и в различни части на света, в едни — преди 13 000 години, но в други това едва сега започва. В повечето случаи този преход е свързан и с появата на производство на храни, което е изисквало от нашите предци да се навъртат по-често около своите ниви, градини и скривалища, в които са складирали излишъците от храна.

Уседналият бит е изиграл ключова роля в историята на технологиите, тъй като е позволявал на хората да увеличават постепенно броя на своите недвижими или по-трудно преносими притежания. Скитащите ловци-събирачи са били принудени да ограничават броя на технологическите си придобивки. Съгласете се, че когато постоянно се местиш, няма как да разнасяш нещо повече от бебета, оръжия и необходимия минимум от вещи, достатъчно малки, за да не създават проблеми с транспортирането си. Едва ли някой би се съгласил да мъкне на гръб грънци и печатарски преси при положение, че няма установен адрес. Вероятно тези чисто практически спънки обясняват защо след изкусително ранната поява на някои технологии е настъпвал и дълъг период на застой в тяхното развитие. Например най-рано засвидетелстваните образци на керамично изкуство са фигурките от изпечена глина, направени в днешна Чехия преди около 27 000 години — доста преди първите глинени съдове в японските земи (датиращи отпреди четиринайсет хилядолетия). На тези места са открити и най-старите следи от плетива, създадени по същото време, т.е. много по-рано от първите известни ни плетени кошници (отпреди тринайсет хилядолетия) и плетени дрехи (отпреди девет). Въпреки това обнадеждаващо начало грънчарството и плетачеството не са мръднали от изходното си положение, докато хората не са преминали към уседнал бит и не са разрешили по този начин проблема с разнасянето на грънци, хурки и панери.

Освен че е стимулирало прехода към уседнал бит, а с него и трупането на различни притежания, производството на храни е изиграло решаваща роля в историята на технологиите по още една причина. Така за първи път в човешката еволюция е станало възможно изграждането на икономически специализирани общества — със специалисти в определени дейности, нямащи пряко отношение към производството на храни, които се изхранват от труда на самите земеделски производители. Но както видяхме в Част II, производството на храни е възниквало по различно време на различните континенти. Освен това във всеки ареал появата на технологии и поддръжката им зависи не само от изобретателността на неговите жители, но и от технологическата дифузия, т.е. от контактите им с жителите на други ареали. По всяка вероятност именно затова технологията се развива най-бързо на континенти, на които няма много географски или екологични бариери пред дифузията, включително и при прехвърлянето й на други континенти. И накрая, всяко общество на даден континент по различен начин създава (или усвоява) своите технологии, тъй като по ред причини самите общества доста се различават помежду си в отношението си към новото. А това означава, че те могат да бъдат еднакви в много отношения, но в технологическо се развиват най-бързо в по-големи и по-плодородни региони, където има и по-големи човешки популации, тъй като всички тези условия предполагат множество от потенциални изобретатели и конкурентни общества.