Таблица 13.1 представя всички тези фактори с езика на цифрите, за да съпоставим по-лесно площта на отделните континенти и броя на сегашното им население. За съжаление числеността на отделните човешки популации отпреди десет хилядолетия, т.е. в зората на производството на храни не ни е известна, но най-вероятно се е намирала в същото съотношение, тъй като повечето ареали, произвеждащи най-много храни днес, очевидно са предлагали по-благоприятни условия и за някогашните ловци-събирачи. Демографските разлики са повече от красноречиви: населението на Евразия (включително и Северна Африка) е близо шест пъти по-голямо от това на двете Америки, осем пъти от това на (субсахарска) Африка и цели 230 пъти от австралийското. По-големи популации ще рече и по-голям брой изобретатели и конкурентни общества. В този смисъл таблицата ни подсказва и доста неща за появата на пушките и стоманата в Евразия.
Таблица 13.1 Човешките популации на отделните континенти
Континент |
Население (1990 г.) |
Площ (кв.мили) |
Евразия и Северна Африка |
4 120 000 000 |
24 200 000 |
(Евразия) |
(4 000 000 000) |
(21 500 000) |
(Северна Африка) |
(120 000 000) |
(2 700 000) |
Северна и Южна Америка |
736 000 000 |
16 400 000 |
Субсахарска Африка |
535 000 000 |
9 100 000 |
Австралия |
18 000 000 |
3 000 000 |
Всички тези фактори — географските и демографските разлики между отделните континенти, бариерите пред дифузията и етапите, достигнати в производството на храни — влияят и върху развитието на технологиите, което пък е автокаталитичен процес. Затова и първоначалното значително предимство на Евразия е преминало в истинска хегемония след 1492 г., но това се дължи най-вече на географската й специфика, а не толкова на интелектуалните достойнства на нейните обитатели. Познавам сума ти новогвинейци и мога да ви уверя, че сред тях има колкото щете потенциални Едисъновци. Тях обаче ги вълнуват съвършено други проблеми, свързани с оцеляването в новогвинейската джунгла (при това без никакви „импортни артикули“) и именно те поглъщат цялата им интелектуална енергия — а не примерно изобретяването на фотографията…
Глава XIV
От егалитаризъм към клептокрация
През 1979 г., докато летях с мои приятели мисионери над една затънтена блатиста област в Нова Гвинея, забелязах и няколко колиби, сгушени в далечината. Пилотът ми обясни, че наскоро в тези тресавища под нас някакви индонезийски ловци на крокодили се натъкнали на група новогвинейски номади. И двете групи изпаднали в паника и срещата им приключила с това, че индонезийците застреляли неколцина от номадите.
Мисионерите изказаха предположението, че тези номади са принадлежали към една още недокосната от цивилизацията група, фаю, известни на външния свят само от откъслечните и доста страховити описания на техните съседи, една вече „мисионизирана“ общност от бивши номади, наричащи се кирикири. Първите контакти между новогвинейци и външни винаги крият потенциална опасност, но в този случай предзнаменованията като че ли бяха особено злокобни. Въпреки това моят приятел Дъг тутакси литна натам с хеликоптера, с идеята да установи дружески отношения с фаю. Върна се жив и здрав, но потресен до дъното на душата си. И историята, която ни разказа, бе наистина забележителна.
Оказа се, че фаю обикновено живеели на отделни семейства, пръснати из блатата, и се събирали само един-два пъти годишно, за да уговорят размяната на невести. Посещението на Дъг съвпаднало с едно такова събиране, в което се включили няколко десетки фаю. За нас „няколко десетки гости“ би означавало нормално скромно тържество, но за фаю това си било едно свръхнеобичайно събитие, заредено с огромно напрежение — че нали убийците се изправяли лице в лице пред роднините на своите жертви! Тогава например един от мъжете фаю се засякъл с убиеца на своя баща. Естествено синът веднага грабнал брадва и се втурнал към ненавистния субект, но още в следващия миг бил повален и затиснат на земята от куп свои близки. После пък убиецът се понесъл с брадва към просналия се в калта син, но бил усмирен по същия начин от своите близки. И двамата виели от ярост и се мъчели да се отскубнат, но ги пуснали чак когато изцедили и сетните си сили. Другите мъже също не се държали особено хрисимо — периодически си разменяли люти обиди, треперещи от гняв и омерзение, и току блъскали по земята с брадвите си. Тази недотам „дружеска“ атмосфера се запазила през всичките няколко дни, докато траело паметното събитие, а Дъг през цялото време се молел визитата му да не приключи с някой акт на кърваво насилие.
Читать дальше