Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

В случая с хангюл и огам можем да говорим по-скоро за идейна дифузия, отколкото за самостоятелно откритие, изолирано от околния свят, тъй като знаем, че и двете общества, които са ги използвали, са били в контакт с други, вече разполагащи с писменост, и несъмнено са били вдъхновени от тези „чуждоземни писмена“. Съвсем различен е случаят с шумерските клинописи и най-ранните мезоамерикански писмености — тук вече спокойно можем да говорим за самостоятелно откритие, тъй и като и в двете полукълба по онова време не е имало други писмени системи, които биха могли да послужат като източник на вдъхновение. Засега все още не е разрешен окончателно въпросът за произхода на писмеността от Великденския остров, както и на китайските и египетските йероглифи.

Полинезийците, живеещи на Великденския остров в Тихия океан, са имали уникална писменост, чиито най-ранни запазени образци обаче датират едва от 1851 г., т.е. доста след първото идване на европейците през 1722 г. Напълно възможно е тази писменост да е възникнала самостоятелно преди появата на европейците, но за съжаление не са запазени никакви доказателства за това. Може би и в този случай е най-добре да се придържаме към сигурните факти и да приемем, че местните хора са се убедили особено нагледно в предимствата на писмеността, когато през 1770 г. една испанска експедиция им връчва прокламация, обявяваща анексирането на техния остров…

Колкото до китайската писменост, чиито най-ранни свидетелства датират от 1300 г. пр.Хр., макар и това да не изключва възможността да се е появила по-рано, тя също се отличава с уникални местни особености, което важи и за основните й принципи, затова повечето учени са склонни да смятат, че се е развила самостоятелно. Писмеността е била създадена още преди 3000 г. пр.Хр. в Шумер, на 4000 мили западно от най-старите китайски градски средища, а към 2200 г. пр.Хр. се е появила и в долината на Инд, която пък отстои на 2600 мили западно от тях, но не са известни други древни системи, които да са били използвани в обширната област между споменатата част на Индия и Китай. Тоест няма данни за каквато и да е друга система, която би могла да е вдъхновила първите китайски „писмотворци“.

За египетските йероглифи, които са може би най-широко коментираната писменост от древността, също се приема, че са плод на самостоятелно развитие, но алтернативната интерпретация за идейна дифузия като че ли тук звучи по-убедително, отколкото в случая с китайските знаци. Това йероглифно писмо се появява някак ненадейно, и то в завършен вид, около 3000 г. пр.Хр. Египет се намира само на 800 мили западно от Шумер, с който е поддържал и търговски връзки. Фактът, че до нас не са достигнали никакви данни за постепенно развитие на йероглифната система, ми се струва подозрителен, още повече че местният сух климат е особено подходяща среда, в която биха могли да се съхранят първите експерименти в сферата на писмеността. Климатът в Месопотамия не е много по-различен, но пък разполагаме с изобилие от данни за шумерските клинописи, чието развитие е протекло поне няколко века преди споменатата 3000 г. пр.Хр. Не по-малки подозрения ми вдъхват и някои други, на пръв поглед самостоятелно създадени писмености в Иран, Крит и Турция (наричани съответно еламитско, критско пиктографско и хетско йероглифно писмо), които са се появили след шумерската и египетската. Макар и всяка от тях да е използвала специфичен набор от знаци, които очевидно не са заимствани от Египет или Шумер, хората, ангажирани със създаването им, едва ли не са имали никаква представа за аналогичните системи, използвани от техните търговски партньори.

Би било твърде странно съвпадение, ако след милионите години на безписмено съществуване всички тези средиземноморски и близкоизточни народи са стигнали просто така , без никакво чуждо влияние, до идеята за писменост, и то само с няколко века разлика помежду си. Затова и най-логичното обяснение, поне според мен, е идейната дифузия (както в случая със Секвоя). Тоест египтяните и останалите народи вероятно са усвоили от шумерите самата идея за писменост, както и някои основни принципи, след което са създали и свои, както и специфични форми за самите знаци.

А сега нека се върнем на основния въпрос, с който започнахме тази глава: защо писмеността е възникнала и се е разпространила само в някои общества, но не и в останалите? Като че ли най-подходящи за начало на дискусията са ограничените възможности, приложения, а и потребители на най-ранните системи.