Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Тези най-ранни писмености са били или несъвършени, или амбивалентни, или прекалено сложни — или пък всичко това заедно. Например най-старите шумерски клинописи не са били подходящи за предаване на нормална проза, а само за кратки „телеграфни“ съобщения, чийто речников запас се е свеждал до имена, числителни, мерки за тегло, думи за визираните обекти и някое и друго прилагателно. Все едно някой съвременен американски съд да излезе със следното решение — „Джон — 27 тлъсти овце“ — вместо да го формулира по всички граматически правила: „Съдът постанови Джон да заплати глоба в полза на държавата в размер на двадесет и седем угоени овце.“ Впоследствие шумерските клинописи са били способни да предават и доста по-изискана проза, но едва след въвеждането на онази смесена система, за която споменах — чрез комбинации от логограми, фонетични знаци и „ключове“, с което отделните знаци са станали стотици на брой. В това отношение линейното Б писмо от Микенска Гърция е било по-опростено, тъй като е съдържало „само“ около 90 сричкови знака (плюс логограмите), но пък също е страдало от излишна многозначност. Имало е лошия навик да изяжда всички съгласни в края на думите и за капак е използвало един и същ знак за няколко учленявани по сроден начин съгласни (достатъчно е да споменем, че по еднакъв начин са били означавани л и р , п , в и ф , а също и г , к и х ). Знаем в какви неловки ситуации изпадаме, когато някой кореняк японец се опитва да ни заговори на английски, без да прави разлика между фонеми като l и r . Представяте ли си каква каша щеше да стане, ако английската азбука бе склонна към същата „хомогенизация“ и нямаше да можем да разберем за какво всъщност се говори в текста — за lab , lap или laugh ?!…

Друг недостатък на тези първи системи е оскъдният брой хора, които са можели да си служат с тях. Писаното слово е било достояние само на професионалните писари, наети от местния владетел или храм. Например нямаме никакви доказателства, че линейното Б писмо е било разбираемо и за други микенци, освен дворцовите бюрократи. Тъй като по съхранените документи от дворцовите архиви в Кносос и Пилос лесно се различава индивидуалния почерк на съставялите ги писари, можем спокойно да заявим, че общият им брой е варирал между 40 и 75.

Приложението на тези лапидарни, нескопосни и твърде многозначни „писмена“ е било също така ограничено, както и броят на пишещите ги. Ако някой се надява да разбере какви мисли и чувства са вълнували шумерите от III хилядолетие преди Христа, ще бъде горчиво разочарован, защото най-старите им текстове представляват сухи, лишени от емоционалност отчети, в които проличава единствено манталитетът на дворцовата и храмова бюрокрация. Близо 90% от глинените плочки на най-старите известни шумерски архиви (от Урук) са чисто и просто сметки — какви стоки са купувани, колко е платено за тях, какви надници са получавали земеделските работници и каква реколта са събирали. Едва по-късно, след прехода от логограми към фонетична писменост, те са започнали да създават и прозаични повествования, свързани с дворцовата пропаганда или митологията.

Затова пък микенските гърци дори не са успели да достигнат стадия на мита и пропагандата. За сведение една трета от плочките, открити в Кносос, са отново отчети за броя на овцете и количеството въ̀лна, добито от тях, докато в тези от Пилос непропорционално голям дял получава ленът. Явно и линейното Б писмо е било твърде амбивалентно и е позволявало различни интерпретации, затова употребата му се е ограничавала в сферата на дворцовото счетоводство, чийто строго определен контекст и оскъден речников запас е улеснявал разчитането му. Впрочем Илиадата и Одисеята са били съставени и предавани на безписмената им аудитория от също такива безписмени бардове и са били записани едва след няколко столетия, когато е била създадена и гръцката писменост.

Същата ограничена употреба е характерна и за египетската, мезоамериканската и китайската писменост. С най-старите египетски йероглифи са били попълвани документи с религиозен или пропаганден характер, както и чиновнически отчети. По същия начин и съхранените писмени свидетелства на древните маи обслужват предимно пропагандни цели, тъй като описват генеалогиите и победите на техните владетели, наред с данни от астрономическите наблюдения на жреците. Най-старите съхранени китайски писмени паметници (от края на династия Шан) съдържат ритуални гадателски формули, свързани с дворцовите дела, и са изписани върху костенуркови коруби. Ето и типичен образец: „Владетелят, разчитайки пукнатината [върху корубата, разпукнала се при нагорещяване], каза: «Ако детето се роди на еди-кой си ден, очаква го изключително благоприятна съдба.»“