Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Днес би ни била по-интересна следната тема: защо обществата с рано възникнали писмености са приемали тази „амбивалентност“, която неминуемо им е отреждала ограничен брой функции, както и потребители? Дори само това е достатъчно, че един такъв въпрос би разкрил огромната разлика между гледната точка на древните и нашите собствени очаквания, свързани с масовото ограмотяване. Ограничената употреба на древните писмена е била напълно преднамерена и точно този фактор е възпрепятствал създаването на по-комуникативни и не толкова амбивалентни системи. По думите на Клод Леви-Строс основната функция на всяка древна писменост се е състояла в това — „да улеснява поробването на други човешки същества“. Личната употреба на писането от страна на „непрофесионалисти“ е станала възможна едва на един доста по-късен етап, когато самите системи са били опростени и така са станали много по-експресивни.

Например с рухването на микенската цивилизация изчезва и линейното Б писмо, а Елада се завръща в предписмената епоха. И когато писмената отново се завръщат през VIII в. пр.Хр., самата система, както и нейните потребители и употреби вече са доста по-различни. Писмеността вече не е енигматичен сричков ребус, или „силабарий“, смесен с логограми, а типичен „алфабет“, заимстван от финикийската консонантна азбука, но допълнен с едно чисто гръцко изобретение — гласните. Вместо да бълва списъци на овце, разбираеми единствено за писари и четени само в дворците, тази гръцка азбука още от мига на появата си се превръща в изразно средство и „носител“ на поезия и хумор, които всеки би могъл да чете в собствения си дом. Например най-ранният запазен паметник на древногръцката азбука (между другото, надраскан върху един атински кърчаг) датира от 740 г. пр.Хр., а изписаният стих гласи: „Танцьорът, що най-чевръсто скача, ще спечели този съд за награда.“ Тоест става дума за състезание по танци. Друг подобен пример са трите стиха (в дактиличен хекзаметър), този път изписани върху бокал: „Аз съм чашата на Нестор, от която тъй сладко се пие. Всеки, който пие от мен, бива тутакси обземан от страстта на златокъдрата Афродита.“ Най-ранните съхранени образци на етруската и латинската писменост също са надписи върху чаши и съдове за вино. Едва по-късно това лесно усвоимо средство за междуличностна комуникация е започнало да обслужва и някои обществени, както и чисто бюрократични цели. С други думи, последователността в развитието на азбучното писмо е тъкмо обратната в сравнение с по-ранните логограмни и сричкови системи.

Ограничените употреби и потребители на тези най-ранни системи подсказват и отговора на въпроса защо писмеността се е появила толкова късно в хода на човешката еволюция. Случаите, в която тя е възникнала самостоятелно или почти без чужди влияния, например Шумер, Мексико и Египет, както и тези, в които новооткритите системи са били бързо усвоени и адаптирани — съответно в Крит, Иран, Турция, долината на Инд и земите на маите — са винаги свързани със социално стратифицирани общества с комплексни и централизирани политически институции, на свой ред регулиращи производството на храни, което отношение ще разгледаме в една от следващите глави. В своя най-ранен вид писмеността е обслужвала целите на тези институции (под формата на стопански отчети и пропагандни материали), а потребителите й са били професионални бюрократи, разчитащи на зърнените запаси, трупани от селските производители. Споменахме, че нито една култура на ловци-събирачи не е създала и дори не е адаптирала някоя писменост за собствените си цели, защото не е предлагала и подобно „институционално“ приложение на писмените знаци — повече от ясно е, че социалните и чисто земеделски механизми, задвижващи производството на храни, изискват и професионално съсловие от писари.

От всичко това можем да направим извода, че производството на храни и неговото хилядолетно развитие са били най-съществените фактори в еволюцията на писмеността, както и в тази на микробите, причиняващи човешките епидемични заболявания. Писмеността е възникнала самостоятелно само в Плодородния полумесец, Мексико и (вероятно) Китай не заради друго, а защото това са били и местата, където производството на храни се е появило за първи път в съответните полукълба. И едва след като е била създадена от тези общества, тя се е разпространила — с помощта на търговията, завоевателните войни и религията — и сред другите, които са имали сходна икономическа и политическа организация.