Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

От друга страна обаче трябва да отчетем и факта, че в човешката невробиология не съществуват чак такива разлики, които биха могли да обяснят и разликите в технологическото развитие на отделните континенти. Къде тогава се крие разковничето на проблема? Има и едно алтернативно мнение, почиващо върху героическата теория за изобретенията. Според него технологическият прогрес по принцип се осъществява диспропорционално, тъй като главна роля в него играят само шепа свръхнадарени личности, „гениите“, които пък винаги са били кът — хората като Йоханес Гутенберг, Джеймс Уат, Томас Едисън или братя Райт. А те всички са европейци или потомци на европейски имигранти в Америка. Такива са били и Архимед, както и всички по-ярки фигури от древността. Възможно ли е било такива гении да се родят в Тасмания или Намибия? И дали историята на технологията наистина зависи от един толкова произволен фактор — като месторождението?

Има и още едно алтернативно мнение, според което нещата не се свеждат до находчивостта на отделната личност, а до това — доколко обществото, в което тя живее, е склонно да приема новото. Някои общества като че ли изглеждат безнадеждно закостенели, погълнати от себе си и подозрително настроени към промените. Или поне такова е мнението на мнозина западняци, които са опитали да помогнат с нещо на Третия свят, но бързо са се обезкуражавали. Взети поотделно, хората там уж разполагат с всички необходими качества — причината явно се крие в самите общества. Как иначе да си обясним защо аборигените от Североизточна Австралия така и не са усвоили лъка и стрелата, независимо че най-близките до тях народи — островитяните от Торесовия проток, с които те са търгували — са си служели с тях? Възможно ли е всички общества на един континент да са били „по природа“ невъзприемчиви и затова технологията се е развивала по-бавно в техните земи? Въпросът, разбира се, е риторичен, но в тази глава най-сетне ще подходим директно към централния въпрос на тази книга: защо технологията се е развивала с толкова различни темпове на различните континенти?

За отправна точка в нашата дискусия ще използваме едно широко разпространено мнение, намерило израз в поговорката „Нуждата учи човека“ 25 25 В оригинала е даден английският й вариант — Necessity is the mother of invention , — който пък идва (през френски) от латинското „Mater artium necessitas“ („нуждата е майка на всички изобретения“). — Б.пр. . Или най-общо казано, новото (в лицето на изобретенията) се появява само тогава когато цялото общество изпитва въпиеща нужда от него — примерно когато вече широко се признава факта, че дадена технология е остаряла и спъва общото развитие. Мераклиите-изобратетели, мотивирани от перспективата да се сдобият с пари или слава, се заемат с тази насъщна потребност и се опитват да я удовлетворят. В един момент някой от тях намира и най-доброто решение на проблема. На свой ред обществото намира практическо приложение на това решение, стига то да е съвместимо с неговите ценности, а и с останалите технологии.

Има обаче един проблем: много малко са изобретенията, които действително се вписват в тази широко разпространена представа за нуждата като „учител на човека“. През 1942 г. американското правителство дава зелена светлина на проекта „Манхатън“ с нескритата цел да бъде създадена атомна бомба, преди нацистка Германия да успее да стори същото. След три години проектът е реализиран успешно, което коства на данъкоплатците два милиарда долара (равни на днешни двайсет). Друг такъв пример е маганът, изобретен през 1794 г. от Илай Уитни, за да замени трудоемкото ръчно почистване на памука, отглеждан в Южните щати, както и създадената през 1769 г. от Джеймс Уат парна машина, която пък е трябвало да реши проблема с изпомпването на водата от британските рудници.

Тези добре известни примери ни изкусяват да мислим, че и другите велики открития в сферата на технологията също са се появили в отговор на някоя обществена потребност. Истината е, че много (ако не и повечето) изобретения са създадени от хора, движени просто от любопитство или от любов към самото „откривателство“, без да има каквато и да било належаща нужда от продукта, който те са имали предвид. Винаги, когато е сътворявал нещо, изобретателят е трябвало сам да му търси приложение. И едва след като изобретението му е било използвано по-дълго време, хората са заживявали с чувството, че те наистина са се „нуждаели“ от него. Да не говорим, че е имало и изобретения, създадени с точно определена цел, които по-късно са намирали много по-широко приложение в съвършено друго и неподозирано дотогава поле. Някои може би ще се изненадат, когато научат, че сред изобретенията, които дълго са търсели адекватно приложение, са и повечето по-значими пробиви в областта на технологиите през модерната епоха — като се започне от аероплана и автомобила и се стигне до двигателя с вътрешно горене и електрическата крушка или пък фонографа и транзистора.