Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Особено красноречив е примерът с фонографа на Томас Едисън — най-оригиналното изобретение на най-великия изобретател на модерните времена. Когато създал своя първи фонограф през 1877 г., Едисън публикувал статия, в която изброил поне десет възможни употреби на своя продукт. Сред тях били съхраняването на последни слова на умиращи, записването на книги за незрящи читатели, обявяването на точния час, че дори и уроците по правоговор. Очевидно възпроизвеждането на музика не е било сред най-важните приоритети на Едисън. Той дори подхвърлил на асистента си, че изобретението му всъщност няма никаква търговска стойност. След някоя и друга година променил мнението си и навлязъл не на шега в бизнеса с фонографите — но ги предлагал само като „диктофони“ за тогавашните канцеларии. Когато други предприемачи стигнали до идеята за джубокса — фонографът да свири популярни музикални творби, ако му се пусне монета, Едисън искрено се възмутил. Това не само „профанирало“ идеята му, но и щяло да попречи на изобретението му да намери дължимото сериозно признание в практиката. Трябвало да минат още двайсет години, за да се съгласи, макар и неохотно, че основното приложение на фонографа е именно това — да записва и възпроизвежда музика.

Двигателят с вътрешно горене е още едно изобретение, чието приложение днес ни изглежда повече от очевидно. Но и той не се е появил, за да откликне на някаква „нужда“. Когато през 1866 г. Николаус Ото е конструирал своя пръв (газов) двигател, обществената потребност от транспорт вече от шест хилядолетия е била удовлетворявана от конете, нищо че през последните няколко десетилетия сходни функции са започнали да изпълняват и локомотивите. Точно в този момент не е имало криза в снабдяването с коне или пък масово недоволство от железниците.

Тъй като изобретената от Ото машина не била мощна, но затова пък тежка и висока седем фута, видът й едва ли е бил особено привлекателен, особено на фона на някой породист жребец. С течение на времето в нея били внесени някои подобрения, които позволили през 1885 г. на Готфрид Даймлер да прикачи един такъв двигател към велосипед и по този начин да създаде първия мотоциклет. Първият камион обаче е трябвало да почака до 1896 г.

До 1905 г. моторните превозни средства са били просто скъпи и не дотам надеждни играчки за богати. Това обаче устройвало напълно обществото и тези нагласи продължили до Първата световна война, когато военните изведнъж установили, че имат нужда от камиони, и то колкото се може повече. След войната започнало интензивно лобиране от страна на производителите и военните, което най-сетне убедило обществото от какво всъщност се нуждае. Едва тогава камионите започнали да изместват конските каруци в индустриализираните страни. Но дори и в най-големите американски градове тази замяна отнела близо половин столетие.

На изобретателите често се налага да упорстват в заниманията си без видима „обществена потребност“, особено ако началните резултати не са от най-обнадеждаващите. Първите фотоапарати, пишещи машини и телевизори едва ли са изглеждали по-привлекателно от двуметровата железария на хер Ото. Изобретателят така или иначе е пристрастен, затова му е трудно да предвиди дали невзрачният прототип, който е сътворил, ще намери приложение и какво всъщност ще е то, да не говорим, че ако се наложи да го усъвършенства, също ще са му нужни време и средства. В Щатите ежегодно се патентоват близо 70 000 нови изобретения, като само някои от тях стигат до етапа на комерсиалното производство. На всяко велико изобретение, намерило с времето широко приложение, се падат безброй други, които така и не успяват да излязат от анонимността. Но и всяко изобретение, откликващо уж на точно определена потребност, може впоследствие да се окаже далеч по-полезно в съвършено друго поле. Джеймс Уат може и да е възнамерявал да изпомпва вода от рудниците, но съвсем скоро изобретената от него парна машина е започнала да захранва с енергия памучните фабрики, а после и локомотивите и корабите (при това с още по-голям ефект).

В този смисъл популярната престава, която ни послужи за отправна точка, всъщност разменя обичайните места на човешката изобретателност и нуждата. Един вид поставя каруцата пред коня. Тя като че ли доста надценява ролята на „изключителните гении“ като Уат и Едисън. Тази „героична теория на изобретението“, както понякога я наричат, получава солидна подкрепа и от патентното право, тъй като всеки кандидатстващ за патент е длъжен да докаже „новостта“ на изобретението си. Тоест всеки изобретател си има и много осезателен финансов стимул, за да охули или просто да премълчи постигнатото от предшествениците му. От гледна точка на специалиста по патентно право идеално изобретение би било това, което е възникнало „без прецедент“ — подобно на Атина Палада, която изскочила вече напълно оформена и в разцвета на женствеността си от божествения лоб на Зевс.