Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

В действителност обаче нещата стоят по друг начин — дори и при най-прочутите и най-революционни открития в съвременната история зад гръмката фраза „X е откривател на Y“ всъщност се крият безброй премълчавани имена. В училище най-редовно ни набиват в главите, че Джеймс Уат е изобретил парната машина през 1769 г. — според легендата идеята му хрумнала, като наблюдавал парата, струяща от чучура на един чайник. Това може да звучи интригуващо като художествена проза, но горчивата истина е, че Уат бил осенен от идеята си, когато се опитвал да ремонтира една от машините на Томас Нюкомън. Техният прототип е бил изобретен преди 57 години и от него са били произведени поне стотина бройки до момента, в който Джеймс е решил да се пробва като шлосер. Това обаче не изчерпва историята. Творението на Нюкомън на свой ред е следвало стъпките на една друга машина, която англичанинът Томас Сейвъри е патентовал още през 1698 г., а тя пък е следвала модела, измислен (но така и не претворен на дело) от французина Денис Папен около 1680 г., а той също е имал паралели в идеите на някои негови предшественици като холандеца Кристиан Хюйгенс и други. С казаното не искаме да омаловажим постижението на Джеймс Уат — той действително е внесъл много съществени подобрения в машината на Нюкомън (като е прикачил към нея отделен парен кондензатор и двупосочно действащ цилиндър), но на същото основание можем да твърдим, че и Нюкомън е подобрил съществено постижението на Сейвъри.

Подобни истории могат да се разкажат и за всички модерни открития — по простата причина, че те са още по-надлежно документирани. „Героят“, на когото традицията приписва някое изобретение, най-често следва примера на предишни изобретатели, които са имали подобна идея и вече са създали съответния проект, работен модел и дори (както в случая с парната машина на Нюкомън) цели търговски партиди. Със своето знаменито „изобретение“ — електрическа лампа с нажежаема жичка (според официалната версия, създадено през нощта на 21 октомври 1879 г.) — Едисън по-скоро е внесъл съществени подобрения в многото вече създадени такива „крушки“, патентовани от други изобретатели в периода между 1841 и 1878 г. По същия начин и аеропланът на братя Райт, задвижван със „силата на човешкия ум“, е бил предшестван от безмоторните летала на Ото Лилиентал и Самюъл Ленгли; телеграфът на Самюъл Морз — от тези на Джоузеф Хенри, Уилям Кук и Чарлз Уитстоун; а маганът на Илай Уитни, предвиден за почистване на късовлакнест памук, е бил подобрение на онези приспособления, с които от хилядолетия са чистели хубавия дълговлакнест („сийайлъндски“) памук.

Разбира се, приносът на Уат, Едисън, братя Райт, Морз и Уитни е бил повече от решаващ, затова и изобретенията им са пожънали заслужен търговски успех. Но както споменахме, в много случаи формата, под която едно изобретение намира приложение в практиката, се оказва доста по-различна от това, което е предполагал човекът, който се води за негов изобретател. Нас обаче ни интересува повече един друг въпрос: дали общият, или доминиращ исторически модел би се променил съществено, ако гениалният изобретател не се е бил родил на най-подходящото място и в най-подходящия момент? Отговорът е категоричен: такива незаменими личности никога не е имало. Всеки велик изобретател е имал талантливи предшественици (и следовници) и е направил подобренията си в момент, в който и обществото вече е било „узряло“, т.е. можело е да се възползва от неговия продукт. С други думи, трагедията на онзи безименен „герой“, усъвършенствал щемпелите за Фестоския диск, е в това, че е сътворил нещо, на което тогавашното общество не е можело да намери по-широко приложение.

Приведох примери главно от историята на модерните технологии, защото те са и най-добре документирани. Двата ми основни извода се свеждат до следното: технологията се развива по-скоро кумулативно, отколкото под формата на изолирани „героически“ дела, а също и че изобретенията обикновено намират по-широко приложение едва след като са били създадени, като това приложение невинаги има връзка с предварителната нагласа, с която са ги създавали. И тези изводи важат с още по-голяма сила за недокументираната история на древната технология. Ловците-събирачи от Ледниковата епоха със сигурност са забелязвали какви причудливи форми приема обгореният пясък и варовик в техните огнища, но условията, в които са живеели са били такива, че е нямало как да предвидят онази дълга поредица от случайни и нямащи връзка помежду си открития, която е щяла да доведе до първите римски остъклени прозорци (от I в.), но преди това е минала през първите глазирани накити (ок. 4000 г. пр.Хр.), първите стъклени изделия в Египет и Месопотамия (ок. 2500 г. пр.Хр.) и първите стъклени съдове (ок. 1500 г. пр.Хр.).