Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Прекопирането на оригинала и модификацията му може и да са най-прекият начин за предаване на технологии, но тази опция далеч не винаги е била на разположение на потребителя. Оригиналите могат да бъдат и строго секретни или просто неразгадаеми за онези, които не са запознати със самата технология. Думите могат и да загатват за някое изобретение, направено в далечни земи, но детайлите да останат забулени в тайна. Възможно е и да се знае само основната идея: някой е постигнал нещо по някакъв начин. Но дори и тази оскъдна информация е достатъчна да вдъхнови другите да открият свой път до същия резултат.

Един особено впечатляващ пример от историята на писмеността е слоговата (или буквено-сричкова) азбука, създадена в Арканзас около 1820 г. от един индианец от племето чероки, на име Секвоя, и съобразена със спецификата на черокския език. Въпросният Секвоя забелязал, че белите драскат някакви си заврънкулки на хартия и явно имат огромна полза от тях, тъй като те им помагат да запишат, а при нужда и да повторят някоя по-дълга реч. Само че детайлите си оставали мистерия за него, тъй като, подобно на повечето си съплеменници (до 1820 г.), Секвоя бил неграмотен и не можел нито да говори, нито да чете на английски. И тъй като бил ковач взел, че измислил своя счетоводна система, за да си води сметка за борчовете на своите клиенти. За целта правел семпла рисунка на всеки клиент, към която добавял кръгчета и чертички, за да не забравя броя на монетите, които той му дължал.

Някъде към 1810 г. на Секвоя му хрумнало да създаде цяла система за писане на черокски език. Отново започнал с рисунки, но скоро се отказал от тях, защото му се сторили твърде сложни, а и изискващи определени художествени умения, които далеч не всички от съплеменниците му притежавали. Следващата му стъпка била да измисли отделни знаци за всяка дума, но пак не бил удовлетворен от резултата, тъй като създавал хиляди знаци, а те все не стигали.

В един момент човекът си дал сметка, че думите са изградени от разни простички комбинации от звуци, които се повтарят в различните думи — тоест това, което ние бихме нарекли срички. На първо време създал 200 сричкови означения, но постепенно ги свел на 85, в повечето случаи за комбинации от една съгласна и една гласна.

Един от източниците за самите знаци бил английската читанка, връчена му от един учител, от която щедро черпел идеи за формата на буквите. Двайсетина от черокските слогови знаци са заимствани директно от буквите на английската азбука, макар и, разбира се, с напълно променено значение (впрочем Секвоя така и не се научил да чете на английски). Например харесал си английските D , R , h и b , за да представят съответно черокските срички а– , е– , си– и ни– , а за цифрата 4 преценил, че е най-подходяща за се– . Дотук копирал, но измислял и други знаци, като модифицирал формата на английските: например, съответно за сричките йу– , са– и на– . Някои пък били плод на собствената му инвенция — като съответно за хо– , ли– и ну– . Слоговата азбука на Секвоя получила високо признание сред професионалните лингвисти, тъй като се оказала много подходяща за черокския език и лесна за запомняне. Скоро грамотността сред чероките достигнала почти 100%, хората си купили печатарска преса, отлели буквите на Секвоя и започнали да печатат книги и вестници.

Черокската азбука си остава и до днес един от най-известните примери за писменост, възникнала чрез идейна дифузия. Факт е, че Секвоя е взел „наготово“ хартията и другите материали за писане плюс самата идея за писменост, съставена от отделни знаци, както и формата на няколко десетки от тях. Но тъй като не е можел да чете и пише на английски, той не е навлязъл в повече детайли и дори не се е интересувал особено от принципите, на които са били създадени вече съществуващите азбуки в света, който го е заобикалял. Изправен пред всичките тези непонятни за него „писмена“, той е предпочел нещо друго — да (пре)сътвори напълно самостоятелно слоговата азбука, без дори да подозира, че критяните са направили това още преди 3500 години.

Примерът със Секвоя може да ни послужи като модел за начина, по който идейната дифузия е довела до появата на много писмени системи в древността. Азбуката хангюл , създадена по заповед на корейския владетел Сей Джонг през 1446 г. н.е. за нуждите на родния му език, очевидно е била вдъхновена от графичната форма на китайските йероглифи, но и от азбучния принцип, заложен в монголската или тибетската будистка писменост. Затова пък Сей Джонг е лично отговорен 23 23 Или по-скоро учените („книжниците“), които той е упълномощил за целта — Б.пр. за облика на хангюлските „писмена“, както и за някои по-специфични особености на въпросната азбука, включително групирането на звуците по срички във въображаеми квадратчета и особено графичната форма на консонантните знаци, показваща в каква позиция трябва да бъде поставен езикът или устните, за да бъде произнесена и съответната съгласна. Системата огам , използвана в Ирландия и отделни части на келтска Британия след IV в. н.е., също се е базирала на фонетичния принцип (заимстван от наличните европейски азбуки), но и в този случай са налице някои уникални форми на знаците, най-вероятно извлечени от петопръстната друидска система за жестови сигнали 24 24 Подробно описана от Робърт Грейвс, наред с някои подобни системи, в Бялата богиня . — Б.пр. .