Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Латиницата се явява краен продукт на една дълга серия от постъпателни „копирания“ и „прекопирания“. Но самата идея за буквено писмо по всяка вероятност се е родила само веднъж в цялата човешка история — сред семитите, живели през II хилядолетие пр.Хр. в областта между днешна Сирия и Синайския полуостров. Тоест прототипът на всички онези стотици азбуки, с които си служим днес или са ни познати от историята, е точно тази древносемитска азбука. В отделни случаи (както с ирландския огам ) това е ставало по пътя на идейната дифузия, но в повечето чрез прекопиране и модифициране на вече утвърдени форми.

Тази еволюция на писмеността в азбука може да бъде проследена още при египетските йероглифи, които са включвали и набор от 24 знака за 24-те египетски съгласни. Египтяните обаче никога не са направили логичната (за нас) следваща стъпка: да разкарат всички тези логограми, ключове и знаци за двойни или тройни съгласни и да преминат изцяло към консонантна азбука. Някъде към 1700 г. пр.Хр. семитите, които са си имали вземане-даване с египтяни и йероглифи, са започнали да експериментират в тази насока.

Ограничаването на броя на знаците, за да останат единствено тези за отделните съгласни, е било само първата от онези преломни иновации, които отличават азбуките от останалите писмени системи. Второто, което е трябвало да улесни потребителите при наизустяването на азбуката е било разполагането на самите букви в строго определена последователност и даването им на лесно запомнящи се имена (от типа на а , бе , це , де и т.н.). Но семитските са носели и определен смисъл на съответните езици, тъй като това са били думи за добре познати реалии ( ’алеф = бик, бет = къща, гимел = камила, далет = врата и прочее в същия дух). И тези семитски слова са били свързани „акрофонично“ със семитските съгласни, които са обозначавали. С други думи, първата фонема в името на дадения обект е отговаряла и на буквата, носеща същото име ( ’а , б , г , д и т.н.). Наред с това най-ранните форми на семитските букви явно са били просто рисунки на въпросните обекти. Всички тези специфични особености са улеснявали неимоверно запаметяването на формите, имената и последователността на знаците в семитското буквено писмо. Повечето съвременни азбуки, включително и нашата, са успели да съхранят — с някои незначителни модификации — първоначалната последователност (а в случая с гръцката — дори и първоначалните имена на буквите: алфа , бета , гама , делта и т.н.) в продължение на повече от три хилядолетия. Една от тези модификации, която читателят би трябвало вече да е забелязал, се състои в това, че на мястото на семитското и гръцкото г е дошло латинското (и английско) c , но римляните са се реванширали, като са сложили едно чисто ново g на сегашната му позиция.

Третото и на практика последно нововъведение, довело и до съвременните азбуки, е било свързано с гласните. Още в зората на семитската писменост са започнали експерименти с методите за изписване на гласните, като са добавяли по-малки допълнителни букви за означаване на избрани гласни или пък точки, линии или ченгелчета, които са изпъстряли пространството около консонантните знаци. През VIII в. пр.Хр. гърците станали първия народ, започнал системно да обозначава всички гласни с букви от същия тип, използван и за съгласните. Елините извлекли формите на буквите за своите гласни α , ε , η , ι и ο от пет букви, използвани във финикийската азбука за означаване на съгласни, които липсвали в гръцкия език.

Една от линиите на прекопиране и еволюционни модификации, тръгнала от тези най-ранни семитски „писмена“, е преминала през първите арабски системи, за да стигне и до съвременната етиопска азбука. Друга и далеч по-важна е еволюирала през арабицата, използвана в официалната документация на Персийската империя, в сегашните арабска, еврейска, индийска и югоизточноазиатска азбуки. Но най-позната на европейския и американския читател е линията, тръгнала от финикийците, за да стигне през VIII в. пр.Хр. до гърците, а след това до етруските (в рамките на същото столетие), а през следващото — и до римляните, чиято азбука с леки модификации е същата, на която е отпечатана и тази книга. Тъй като разполагали с едно огромно преимущество — да съчетават прецизността с простотата — днес азбуките са възприети в повечето части на модерния свят.