Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

В един момент шумерската писменост се е превърнала в сложна смес от три типа знаци: логограми, означаващи цели думи или имена, фонетични знаци, използвани за предаването на срички, букви, граматически елементи или част от думи, и определители („ключове“), които не са имали звуков еквивалент, но са решавали проблема с амбивалентността. Все пак тези фонетични знаци са били твърде малко, за да може шумерската писменост да се развие в завършена слогова или азбучна система. Някои срички са били лишени от каквито и да било писмени означения; един и същ знак е можел да бъде произнесен по различни начини или пък да бъде разчитан с еднакво основание като дума, сричка или буква.

Освен с шумерските клинописи, разполагаме и с още един пример от световната история, в който писмеността е възникнала напълно самостоятелно и той идва от коренните мезоамерикански общества (и по-точно от земите, които днес определяме като южно Мексико). Фактът, че мезоамериканската писменост като цяло е възникнала независимо от тази в Стария свят, се смята за безспорен, тъй като (поне досега) не са открити убедителни доказателства за „предвикингски“ контакти между онези американски и евразийски общества, които са познавали писмеността. Освен това формата на мезоамериканските „писмена“ коренно се различава от тази на която и да било евразийска система. Известни са около една дузина мезоамерикански системи, които очевидно имат връзка помежду си, но в по-голямата си част са само частично дешифрирани. Най-ранната (за момента) съхранена писменост е от сапотекския ареал в южно Мексико и датира от VII в. пр.Хр., но далеч по-обстойно проучена е тази на маите от равнините, в която най-ранната фиксирана дата отговаря на 292 г. сл.Хр.

Въпреки самостоятелното си възникване и отличителна форма на знаците, маянската писменост е организирана на принципи, в основата си сходни с тези на шумерската и някои други евразийски системи, вдъхновени от нея. Подобно на шумерите, маите също са използвали едновременно логограми и фонетични знаци. Логорамите за абстрактни понятия често са били съставяни на принципа на ребуса. Тоест абстрактното е било изписвано с помощта на знак за друго понятие със сходно звучене, но различен смисъл, което обаче по-лесно би намерило визуален израз. Подобно на японската кана и сричковото линейно Б писмо от Микена, маянските фонетични знаци най-често са изразявали срички, състоящи се от съгласна плюс гласна (от типа на та– , те– , ти– , то– , ту– ). И подобно на буквите от най-ранната семитска азбука, маянските слогови знаци са произлезли от пиктограми за понятия, чиято фонетична форма е започвала със същата сричка (например сричката не– е била представяна със схематично изображение на опашка, тъй като съответната дума в маянския език е нех ).

Тези паралели между древните мезоамерикански и западноевразийските писмености свидетелстват за универсалността, присъща по принцип на човешката съзидателност. Шумерският и мезоамериканските езици може и да не имали нищо общо, но са пораждали сходни проблеми, когато е трябвало да бъдат представени в писмен вид. Затова и решенията, открити от шумерите през III хилядолетие пр.Хр., са били преоткрити на свой ред и в срещуположната част на света — от мезоамериканските индианци, но през VII в. пр.Хр.

С изключение може би само на египетската и китайската писменост, а и тази на Великденския остров (които ще разгледаме по-долу), всички останали системи в света, независимо от времето и мястото на появата им, очевидно са били съставени въз основа на едни и същи модели, т.е. те са били модификации на някоя вече съществуваща система (шумерска или мезоамериканска) или най-малкото са били вдъхновени от нея. Както стана ясно, една от причините, че самостоятелно възникналите са толкова малко, е изключително трудното им съставяне. Друга се свежда до това, че възможността за самостоятелно създаване на писменост най-често е била осуетявана от факта, че вече е имало такава в лицето на шумерската, мезоамериканската или производните им.

Знаем, че създаването и доусъвършенстването на шумерската писменост е отнело стотици, ако не и хиляди години. Както ще видим, предпоставките за едно такова развитие включват някои по-специфични социални особености, които определят дали обществото ще открие полза в самата писменост и дали ще е склонно да поддържа нужното съсловие от специалисти в тази сфера (най-общо казано, „писари“). Много други древни общества, освен шумерското и това на древните мексиканци, са успели да създадат необходимите условия — например в древна Индия, Крит и Етиопия. Но така или иначе шумерите и древните мексиканци са се възползвали първи от тях, съответно в Стария и Новия свят. И след като са го направили, детайлите или по-скоро принципите на техните писмени системи бързо са се разпространили и сред останалите общества, още преди да са успели да отделят необходимите столетия или хилядолетия за същата цел. По този начин са били предотвратени или осуетени и евентуалните им самостоятелни експерименти в тази насока.