Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Няма съмнение обаче, че когато е под голямо психическо напрежение, Петър Велики има нервни тикове, които варират по сила в различните случаи и които засягат дясната част на лицето му. Предизвикани обикновено от емоционалното напрежение, тези симптоми не би трябвало да имат отношение към някакво неврологично заболяване. Изглежда обаче, че понякога тези нервни изблици достигат до гърчове и припадъци, при които царят губи съзнание. И наистина, едно от нещата, които царят най-много цени у бъдещата си съпруга Екатерина, е нейната способност да му действа успокояващо, когато почувства началото на подобен пристъп. Тя слага главата му на скута си и скоро той заспива в това положение. Когато се събуди освежен и отпочинал, въобще не си спомня за това, което се е случило, преди да заспи — характерен белег за епилептичните припадъци. „Лявото му око, лявата му ръка и левият му крак — внася зловещи нотки в писмото си кардинал Колониц, примас на Унгария — са увредени от отровата, която му дават, докато брат му е жив — окото му е неподвижно и прави неволни тикове с крака и ръката.“

Това може би е сигурно доказателство, че Петър страда от епилептични припадъци и дори, че психическото му заболяване трябва да е било епилепсия на темпоралния лоб 138 138 слепоочният дял на главния мозък. — Б.пр. . Макар че физически е много силен, здравето му често се влошава. Състоянието му става критично между ноември 1693 г. и януари 1694 г., а иначе през целия си живот страда от чести пристъпи на треска. Ако заболяването, изложило живота му на риск, е било енцефалит, това също може да обясни предразположението към припадъци и гърчове и защо мозъкът му не функционира нормално, вследствие от което той изпада в ярост и върши насилия. В случая с Петър, подобно на този с Иван Грозни, поради липсата на достатъчно категорични данни подобни разсъждения остават в сферата на предположенията. Понесените в детството страдания и продължителната злоупотреба с алкохол също се отразяват отрицателно върху здравето му и върху външния му вид.

В края на живота си Петър Велики започва да губи способността си да се владее, което се дължи на проблем с психиката. „Няма думи, които да са достатъчно силни, за да дадат на Ваше Величество и най-беглата представа за непоносимото пренебрежение и обърканост, с която тук се отнасят към някои от най-важните дела“ — пише един пруски министър на своя владетел. Царицата също става жертва на подозрителността и гневливостта на своя съпруг, понеже съвсем недискретно си е взела за любовник Вили Монс, брат на една от изпадналите в немилост любовници на Петър Велики. Монс е екзекутиран на 14 ноември 1724 г. и главата му, запазена в спирт, е поставена в спалнята на Екатерина, за да ѝ напомня за нейната изневяра.

Междувременно общото здравословно състояние на Петър Велики постоянно се влошава, макар че и през последната година от живота си той притежава достатъчно хъс, за да председателства „Пиянския синод“ при избора на новия мним патриарх и да се хвърли в студеното развълнувано море, за да помогне на изпаднал в беда плавателен съд. Но през 1722 г. лекарите са му поставили диагноза „затруднено уриниране и камъни в пикочния мехур“. Поради запушването между пикочния му мехур и уретрата, предизвикано от мускулен спазъм, уринирането му причинява силни болки. През лятото на 1724 г. един английски хирург, д-р Хорн, му поставя катетър и по-късно камъкът е изхвърлен. Но към средата на януари 1725 г. с настъпването на вечерта умиращият цар иска опрощение за стореното от него зло. Рано сутринта на 28 януари 1725 г. той умира от болезнено усложнение на пикочния мехур, както и от цироза на черния дроб — естествена последица от прекалената му злоупотреба с алкохола. Неговата съпругата Екатерина му затваря очите и го наследява на трона като царица на цяла Русия.

Повечето от руските владетели след Петър Велики са хора с изявен характер и дори в случая с Екатерина Велика — и с определен талант. Екатерина не е рускиня по произход, а германска принцеса, омъжена за един млад и глуповат владетел — цар Петър III, насилствената смърт на когото (през 1762 г.) е подготвена не без нейно знание. Техният син, Павел, който негодува от това, че майка му го държи далеч от престола в продължение на цели три десетилетия, е психопат, който след пет години на безумно управление, е удушен с шал от един от офицерите в личната му гвардия. Истинският наследник на Иван Грозни обаче не е член на Романовата династия на руските царе, последният от които — Николай II, е ликвидиран от болшевиките през 1918 г., а диктаторът Йосиф Сталин. Той притежава в максимална степен много от характерните черти и на Иван Грозни, и на Петър Велики, на които много се възхищава.