Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

За руските историци — било те царисти или марксисти, Петър е без съмнение велика историческа личност. Той е човекът, който разкъсва оковите на миналото. Или ако използваме определението на руския писател Чаадаев, „Петър Велики е имал в ръцете си само празен лист хартия и на него е написал «Европа» и «Запад», така че оттогава ние принадлежим на Европа и на Запада.“ Той се противопоставя на болярите, живеещи все още с феодалното минало, и въвежда модерните за времето европейски идеи и обичаи в традиционалистки настроеното Московско царство. Макар че по принцип е суеверен човек, Петър Велики нанася смъртоносен удар на клерикалния консерватизъм. По-традиционно настроените руски християни, и особено сектата на така наречените „староверци“ са напълно убедени, че техният цар е олицетворение на Антихриста, и го хулят заради западняшкото му облекло и разпуснатия начин на живот, заради въвеждането на нови униформи и насилственото бръснене на брадите, с което според тях се извършва насилие върху самия образ и подобие на Бога у човеците.

Петър е обаче много упорит човек. Ако донякъде за него може да се каже, че е пълно копие на Иван Грозни, той все пак притежава повече самоувереност и още по-силно убеждение в своето предопределение. Той не само преструктурира цялата държава, но и като голям пълководец я възстановява след претърпяното поражение от шведите при Нарва, като извоюва блестяща победа над шведския крал Карл XII през 1709 г. при Полтава. Срещу турците обаче, подобно на Иван Грозни, успехите му са по-незначителни. Все пак именно при неговото управление териториалното разширение на Русия я превръща във фактор в световната история, тъй като страната вече се измъква от средновековната си пашкулена обвивка.

Макар и да не е трудно да се докаже, че последствията за Русия от управлението на Петър Велики не са толкова значими, колкото се смяташе преди, все пак те не могат да бъдат омаловажени. Висок повече от два метра и невероятно силен, Петър е в състояние да огъне сребърна монета с голи ръце и като зъболекар любител обича да вади зъбите на своите придворни — едно безспорно болезнено преживяване за неговите жертви. Царят се забавлява и като работи с ръцете си — проявява вещина в различни занаяти, особено в обущарството. Когато върви пеша, крачката му е толкова широка и бърза, че спътниците му трудно го следват. Петър Велики пътува много повече в сравнение с всички руски царе преди него; посещава Англия, Холандия, Германия и през цялото време усвоява нови знания и умения, като сам учи немски и холандски, и където и да отиде, предизвиква безкрайно любопитство у своите домакини.

Въпреки безграничната си физическа издръжливост и многото интелектуални постижения, характерът на Петър Велики има и тъмна страна, която граничи с лудостта. Тя се проявява в маниакалните му изблици на гняв, в неоправданите жестокости и в дебелашкото поведение на разпуснатите му и отдадени на пиянство придворни. Както и в случая с Иван Грозни, много от чертите в характера на царя се обясняват по-лесно с неговото детство и с годините на възпитание и образование. Петър е четиринадесетото дете на цар Алексей и е единственият син на царя от втората му съпруга — младата Наталия Наришкина. Той е роден в Кремъл на 30 май 1672 г. и е само на четири годинки, когато баща му умира. Веднага след това Русия навлиза в период на дванадесетгодишни междуособици и борба за власт между болярите, които подкрепят една или друга от съпругите на покойния цар. Непосредственият наследник на престола на Алексей, цар Фьодор III, е болнав младеж, който умира още през 1682 г., само шест години след възкачването си на трона. По време на неговото управление майката на Петър, Наталия, е принудена да отиде в изгнание заедно с невръстния си син. Но нейният главен съветник, Артамон Сергеевич Матвеев (който е женен за шотландката Мери Хамилтън), успява да им осигури благоразположението на царя, който е женен за негова кръщелница. Когато малко по-късно цар Фьодор умира, знатните настояват малолетният Петър — по онова време на десет години, да подели престола с Фьодоровия брат и наследник на престола, слабоумния Иван V.

Макар че това става факт, положението на Петър и на неговата майка остава опасно, защото сестрата на Иван V, вдъхващата страхопочитание София Алексеевна, е решена на всичко, за да ги отстрани от властта. Тя успява да спечели на своя страна Московския гарнизон, така наречените „стрелци“, и се отървава от любимеца на Наталия, Матвеев, който е хвърлен от балкона на двореца върху копията на войниците долу. Така София и нейният любовник, княз Василий Галицин, вземат властта в ръцете си, а Петър и майка му Наталия са принудени отново да се крият. Животът на младия княз е в такава опасност, че му се налага посред нощ да избяга от Преображенское и да търси спасение в храма на Троицкия манастир, където изпада в безсъзнание поради преживяния ужас и пълното изтощение. Така униженията, които е принуден да изтърпи в детството си, остават завинаги в неговото подсъзнание.