Иначе в детството на бъдещия руски цар няма нищо забележително. Той обича да си играе с джуджета — недоразумения на природата, доведени от полята на самоедите и калмиците, които, облечени в малиновочервени куртки, украсени със златни копчета и обточени с бели кожи, возят младия цар в малка каляска, като лаят, цвилят, реват като магарета, кудкудякат и пърдят, докато ходят. Когато пораства, Петър започва повече да се интересува от военните игри, като организира имитации на битки с момчетата, които обслужват конюшните, както и експерименти с фойерверки и други експлозиви. В резултат на тези начинания зетят на неговия шотландски фаворит, Гордън, умира в пламъците.
По-късно в Русия е извършен дворцов преврат, който му позволява да изпрати своята полусестра в един съмнителен, що се отнася до утехата, която може да ѝ даде, женски манастир, а неговият полубрат Иван V, който винаги е бил само фигурант във властта, умира през 1696 г. Едва тогава пред Петър се открива възможността да започне осъществяването на своите планове, които през следващите двадесет години ще преобразят Русия в една наистина велика сила — войните срещу шведите на север и срещу турците и татарите на юг. В процеса на трансформация на един цял народ той построява новата столица Санкт Петербург, създава руски военноморски флот, обучава армията, преустройва чиновничеството и поставя Църквата в услуга на своите желания.
Но в този човек, изпълнен с дух на новаторство, се забелязват и опасни черти на характера, които изглеждат симптоматични, ако не за истинска лудост, то поне за дълбоко психическо разстройство. По принцип царят изглежда религиозен в обичайния смисъл на думата и отдава военните си победи на Божието благоволение. Въпреки това изблиците на светотатствено и богохулно поведение се превръщат в негов любим начин за разтоварване и забавление. Това, от една страна, може да се приеме като атака срещу консерватизма на Църквата, която като пазителка на традиционните порядки проявява враждебност по отношение на реформаторската му политика. От друга страна обаче, в палячовщините и фриволните действия на Петър и неговите придворни има и по-тъмна страна.
Петър Велики изпитва истинска наслада да се подиграва с церемониите на православната църква. За тази цел сформира своеобразен Синод на мъртвопияните глупци и шегобийци, правилата на който написва лично като глава на новия орден 136 136 „Архидякон“. — Б.пр.
. Първото правило многозначително гласи: „Всеки ден да се напиваме и никога да не си лягаме трезвени“. Синодът има мним патриарх — старият възпитател на Петър, Никита Зотов, чиято официална титулатура е „най-невъзпитаният отец Йосафат, патриарх на Пресбург и река Ямса“. Членовете на този орден също имат шегаджийски прозвища. Тенекиената митра, който така нареченият патриарх носи на главата си, изобразява чисто гол Бакхус върху бъчва. Водката заема мястото на светената вода. По Коледа мнимият патриарх и неговата компания организират шумна пиянска разходка с теглени от конски впрягове шейни по улиците на града. През Велики пости пък членовете на групата носят дрехите си обърнати наопаки, яздят магарета и волове или пък, ако още има сняг, се возят на шейни, теглени от прасета, кози или дори мечки. В петъка преди Велики пости през 1699 г. те организират празненство, посветено на Бакхус, по време на което „патриархът“ прави кръстния знак за благослов на присъстващите с две дълги лули за тютюн — твърде обиден жест по отношение на православната църква в Русия, която по онова време осъжда пушенето.
„Пияният синод“ става нещо много типично за дворцовия живот по времето на Петър Велики. През 1715 г. в присъствието на самия цар шутовският патриарх, тогава вече на повече от осемдесет години, се жени за млада вдовица, като бракосъчетанието е извършено от един сляп и глух столетник. Когато шест години по-късно, през 1721 г., Зотов умира, е организирана специална церемония, с която са отбелязани както изборът на нов патриарх — Бутурлин, така и неговата сватба с вдовицата на Зотов. Царят, който знае за легендарната папеса Йоана, решава, че ще бъде много забавно да бъде проверен полът на двамата новоиздигнати „духовни водачи“. За тази цел са изработени столове със специални дупки на седалката, през които Петър и другите членове на „синода“ да могат да проверят интимните части на шутовския патриарх и на неговата съпруга. Царят сграбчва гениталиите на Бутурлин и крещи „Habet foramen! Habet!“ („Този има дупка! Има!“). По време на последвалата оргия, така наречените „кардинали“ сядат в специални сепарета, където трябва да изпиват по една супена лъжица водка на всеки четвърт час и така до сутринта. На зазоряване царят води едно полуголо момиче, „княгинята игуменка“, което носи кошница с яйца. Всеки от пияните кардинали целува „игуменката“ по гърдите и след това получава по едно яйце, което хвърля, като по този начин гласува за избирането на патриарха. Като награда за тази си служба Бутурлин получава свободен достъп до царските изби, както и резиденции в Москва и в Санкт Петербург.
Читать дальше