Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

По това време брачният му живот вече е нестабилен и наситен с бурни сцени, които още веднъж подчертават неговото себелюбие, чувство на несигурност и маниакален характер. След смъртта на първата му съпруга (1560), той се жени за красавица на име Мария, дъщеря на княз Темрюк. Скоро обаче е отегчен от нейната неграмотност и недодяланост. След смъртта ѝ (1 септември 1569 г.) царят се жени за Марфа Сабакина (28 октомври 1571 г.) — дъщеря на новгородски търговец, но тя умира само две седмици по-късно, на 13 ноември същата година, без бракът ѝ с Иван Грозни въобще да е консумиран. Според едно сведение смъртта на младата царица се дължи на необуздания полов нагон на царя, но е по-вероятно тя да е била тежко болна още преди сватбата. В случая с биографията на Иван Грозни, както и в много други случаи, е трудно да бъдат разграничени недоброжелателните слухове от реалните исторически факти. Четвърта съпруга на царя става Ана Алексеевна Колтовская, но отегчен и от нея, той я изпраща в Тихвинския манастир, където като монахиня Дария тя изживява в мир останалите петдесет и една години от своя живот. Всъщност Ана се оказва най-щастлива от всички съпруги на цар Иван Грозни.

След нея, без благословията на Църквата и в нарушения на църковните закони, царят се жени за Ана Василчикова, но малко след това тя изчезва от сцената и е заместена от Василиса Мелентиевна. Василиса, която се оказва по-неблагоразумна от царица Ана, си взема за любовник княз Иван Тевекельов. По заповед на царя той е набит на кол под прозорците на царицата, а впоследствие тя самата насила е изпратена в манастир. Когато след сватбата си царят открива, че седмата му съпруга 135 135 всъщност петата, станала жена на Иван след Ана Колтовская. — Б.пр. — Мария Долгорукая, не е девствена, той изпада в такъв ужас и ярост, че я удушава още на следващия ден. Осмата и последна жена на Иван Грозни е Мария Фьодоровна Нагая. На практика този руски цар се оказва по-нещастен и по-необуздан в сексуалната си ненаситеност дори от английския крал Хенри VIII. Той е по-нещастен и с децата, които преживяват многобройните му бракове. Като че ли щастието на брачния живот го напуска още след смъртта на първата му съпруга.

По същото време обаче опричниците осигуряват безпрекословното подчинение на всички на волята на царя. Всъщност те представляват една по-служебна аристокрация, набирана от редовете на всички социални прослойки, която е поставена над законите и има право с всякакви средства да осъществява царските заповеди. „Колкото повече хората ги ненавиждаха, толкова повече царят им се доверяваше“ — пише един съвременник. А той наистина изпитва истинско удоволствие да наблюдава и дори лично да участва в екзекуцията на своите противници. Така например княз Михаил Воротински, който успешно воюва срещу татарите, е признат за виновен в магьосничество и е вързан на кол между две клади, които сам царят помага да бъдат запалени (ако можем да вярваме на враждебните и не съвсем безпристрастни сведения на княз Курбски за Иван Грозни).

Населението на цели градове има същата участ на отделните хора, изпаднали в немилост пред Иван Грозни. Когато решава, че жителите на важния търговски център Новгород, намиращ се на около 4500 км североизточно от Москва, вероятно замислят да се обявят за независими от царството, той превзема града и ги избива до крак; мнозина просто са хвърлени в леденостудените води на близката река. Никой не може безнаказано да не се съобразява с царските желания. Архиепископът на града — Леонид, най-напред е зашит в меча кожа, а след това е нахапан до смърт от глутница ловни хрътки. Когато московският митрополит Филип се обявява открито против тираничната политика на цар Иван, произнасяйки по този повод слово в Успенския събор в Кремъл на 22 март 1568 г., опричниците го арестуват по време на църковната служба в същия катедрален храм; изпратен е на заточение в Отроческия манастир, където е удушен в килията си от Малюта Скуратов. От този момент нататък Иван Грозни води системна политика на бруталност и терор.

Населението на Псков има твърде сходна съдба с жителите на Новгород. От гнева на царя не се отървават дори членовете на неговия личен съвет, които той подозира, че са въвлечени в интриги с враговете му от Полша, Турция или Кримското ханство. Царският канцлер Иван Висковати е вързан за бесилото и членовете на царската дружина се редуват да кълцат части от тялото му. (Малюта Скуратов например започва, като отрязва ухото на канцлера.) Ковчежникът Никита Фуников пък загива, след като е сварен в казан.