Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Макар че тези кризи са спорадични, заболяването става хронично. Братът на лорд Монтагю, сър Джефри Поул, който също е осъден на смърт, но по-късно изпълнението на присъдата е отменено, коментира през ноември 1538 г., че Хенри VIII страда от „отеклия си крак, което не би било приятно на никого“ и добавя сякаш в мечтите си, че монархът едва ли ще живее още дълго. През март 1541 г. краката на краля отново му причиняват сериозни неприятности. Както пише Марияк на френския крал, „фистулите на краката на Хенри VIII, които досега поддържаха здравето му, изведнъж са се затворили за негов ужас, защото преди пет-шест години при подобен случай той е мислел, че ще умре. Но сега му е приложено спешно лечение и вече е добре, а треската му е преминала.“ Имперският посланик пък пише на кралицата на Унгария през май 1544 г., че „кралят 119 119 на Англия. — Б.пр. едва се държи на краката си и едва стои прав“. А на императора на Свещената Римска империя същият посланик съобщава на 18 май 1544 г.: „Той 120 120 Хенри VIII. — Б.пр. има най-ужасните крака на света и тези, които са ги виждали, се чудят, че не е постоянно на легло, и смятат, че той не би понесъл и най-лекото физическо усилие без опасност за живота.“ По-късно наистина се налага монархът да бъде качван по стълбите със специално механично приспособление, напомнящо носилка. Госпожа Елизабет Холанд признава „че кралят много е наддал на тегло и не е в състояние да се движи по стълбите, а го пренасят със специално устройство.“

Освен че постоянната неприятна болка има психологически ефект върху съзнанието на Хенри VIII, страданието му представлява и сериозен медицински проблем. Някои днешни учени смятат, че боледуването на Хенри VIII е в резултат от зараза със сифилис, която обяснява честите неуспешни бременности на неговите съпруги. Освен прогресиращата инфекция по краката му, което е един от възможните симптоми на сифилитично заболяване, носът на Хенри също е обект на малформация, което е видно от по-късните му портрети, и може да означава, че той е имал болестни изменения на тъканите 121 121 хроничен възловиден инфилтрат; сифилитична гума. — Б.пр. . Но от друга страна, нито той, нито децата му проявяват явни симптоми на сифилитичната инфекция, нито пък има сведения за това в документите от онова време. Защото в противен случай със сигурност щеше да има информация за прилагане на някои от известните тогава терапии на тази болест, като например приемането на малки количества живак. Така че изглежда малко вероятно Хенри VIII да е страдал от сифилис.

Други учени лансират идеята, че здравословните проблеми на Хенри VIII трябва да бъдат свързани с лошия му начин на хранене, който води до появата на скорбут. Кралят консумира твърде много месо — обилно подправяно и консервирано през зимните месеци, за сметка на малко плодове и пресни зеленчуци, и поради това организмът му изпитва остър недостиг на витамин С. И наистина, описаните симптоми на неговото заболяване съвпадат точно с характерните проявления при остра атака на скорбутно заболяване: покриване на долните крайници с язви и впоследствие с гъбични образувания, възпаления и болки, лош дъх, отпадналост, затруднения при движение, недостиг на въздух, едематозни отоци, зачервяване, раздразнителност и депресия. Но Хенри едва ли е бил единственият, който е страдал по онова време от начина си на хранене. Това иначе интересно предположение, подобно на много други теории по въпроса като тази, че Хенри VIII е страдал от свръхпропускливи стени на тънките черва, остава в сферата на хипотезите.

В случая по-важен е фактът, че независимо от споменаването в документите на „отеклия крак“ на краля още през 1528 г., истинските му здравословни проблеми настъпват едва след злополучния рицарски турнир през 1536 г. Доста е вероятно, получената тогава травма да допринася за появата на варикозни язви, причинили по-късно поради неправилното им лечение тромбоза в единия крак и хронично обязвяване на бедрото. Същевременно кралят може да е имал и остеомиелит — хронична септична инфекция на бедрената кост, причинена вероятно също от инцидента през 1536 г.

Така вследствие от хроничните болки и чувството за дискомфорт, съпътстващо Хенри VIII в годините след 1536, допринасят за неговата раздразнителност, импулсивни решения и в крайна сметка за цялостното влошаване на неговия характер. Известният биограф на краля — професор Скарсбрик обаче не открива голяма разлика в поведението на Хенри VIII преди и след 1536 г. По този повод той пише: „Хенри не става много по-жесток, отколкото е бил преди, нито по-агресивен или по-лаком“ (J. J. Scarisbrick, Henry VIII). Друг английски изследовател — Дж. Р. Елтън, се съгласява донякъде с тази преценка, но добавя, че „без съмнение неговата 122 122 на Хенри VIII. — Б.пр. физическа недодяланост, подозрителност, арогантност и политическа ловкост стават толкова по-отявлени, колкото повече изпълняването на капризите му и раболепието на околните влияят върху този може би най-егоцентричен характер в историята.“ (G. R. Elton, Henry VIII). Ранните години на владетеля наистина издават и неговия капризен характер, и коравосърдечността му, проявили се в свалянето на Улзи, когото е използвал като оръдие за решаване на своя „голям проблем“ в безсърдечното отношение към първата му жена и дъщеря и в екзекуцията на сър Томас Мор, с когото без съмнение е в най-близки приятелски отношения. След 1536 г. обаче в кралския двор се усеща по-голямо напрежение, тъй като самият крал става особено подозрителен и капризен. Той изпитва сатанинско удоволствие от това да си играе със своите жертви като котка с мишка и в един момент ги осъжда на смърт, а в друг — спира изпълнението на присъдата, но ги оставя да живеят в неизвестност до последния момент. Когато през 1543 г. е почти сигурно, че архиепископ Кранмър ще изгуби кралското благоволение, Хенри VIII, който решава да го пощади, го оставя известно време да стои на тръни в очакване на най-лошото и едва тогава му съобщава, че го е помилвал.