Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Коментариите на Шапюи са инсинуация за един важен аспект от живота на Хенри, който става още по-важен при осмислянето на неговия характер. Изглежда, че независимо от шестте му съпруги и най-малко две любовници, Хенри не може да се осъществи докрай сексуално. По негово време, а и по-късно, кралят се ползва с репутацията на Дон Жуан. Херцогът на Норфолк твърди, че той „е постоянно настроен за любовни приключения“. Портиерът в двореца „Сайън Хаус“ — Каунсъл, заявява на Джон Хейл, викарий на Айзълуърт: „Когато беше на гости на стария лорд на Уинчестър, нашият господар кралят разполагаше с малък запас от млади момичета в своите покои във Фарнам.“

Съществуват обаче косвени доказателства, че Хенри е по-добър в любовната игра, отколкото в самия полов акт. Неговата сексуална потентност вероятно е била ограничена, както може би намеква в едно свое изказване братът на Ан Болейн, лорд Рошфор, по време на съдебния процес срещу него. Според данните, с които разполагаме, той казва: „Le Roy nestoit habile en cas de soy copular avec femme, et quil navoit ne vertue ne puissance“ 111 111 „кралят е неспособен при сношение с жени и не притежава нито умения, нито сила“. — Б.пр. (Letters and Papers, VІІІ (1885), pp. 214–215). На 18 май 1536 г. Шапюи споделя, че в леглото „кралят не притежава нито сила, нито опит, както твърди неговата наложница“ 112 112 така той нарича втората съпруга на краля Ан Болейн. — Б.пр. . Когато през април 1533 г. Шапюи изказва съмнения пред монарха, че заместването на Катерина с нова съпруга непременно ще доведе до раждането на желаните деца, Хенри отговаря раздразнен: „Не съм ли аз мъж като всички останали? Не съм ли? Не съм ли?“ И добавя: „Не съм длъжен да ви давам доказателства за това, нито да ви посвещавам в тайните си.“ (Calendar of State Papers, Spanish, IV, part II. Ed. 1882, p. 638).

Джейн Сиймор наистина сбъдва неговите мечти като му ражда син — бъдещият крал Едуард VI, но умира от родилна треска дванадесет дни по-късно. Никой не може да каже какво би се случило с Джейн, ако беше останала жива, като имаме предвид импулсивната и променлива натура на нейния съпруг краля. Шапюи хвърля известно съмнение дори върху личните качества на Джейн, отбелязвайки за бъдещата кралица на Англия в писмото си до младия тогава Антоан Пероне 113 113 бъдещият кардинал Гранвел. — Б.пр. от 18 май — деня преди екзекуцията на Ан Болейн, следното: „Оставям на вас да прецените дали тя, бидейки англичанка и от дълго време в кралския двор, може да запълни празнината и дали изобщо знае какво всъщност означава бракът.“ („si elle ne tiendroit pas a conscience de navoir pourveu et prevenu de savoir que c’est de faire nopces“). „Когато той реши да се разведе с нея, ще намери достатъчно свидетели 114 114 които да му помогнат да го постигне. — Б.пр. .“

Хенри спи с четвъртата си жена, Ана от Клеве, за която се жени през януари 1539 г., но споделя, че поради нейната физическа непривлекателност няма „нито желание, нито сили да консумира брака си“. Според неговия лекар — д-р Чембърс, кралят „е в състояние да осъществи полов акт с други жени, но не и с нея 115 115 Ана от Клеве. — Б.пр. . Монархът се хвали пред другия си лекар — д-р Бате, че все още има мокри сънища 116 116 «duaspollutiones nocturnas in somno» — «две нощни полюции по време на сън». — Б.пр. . Въпреки всичко е странно, че кралят смята за толкова необходимо да изтъква своята полова потентност. Така или иначе, той се развежда с Ана от Клеве на 10 юли 1540 г.

Дали се опитва да осъществи полов контакт с младата Катерин Хауърд, за която се оженва на 28 юли 1540 г. Не би трябвало да се съмняваме в това, защото той възлага на нея надежди да му роди деца. Макар да е обявена за кралица на Англия, Катерин никога не е коронясана. През април 1541 г. френският посланик казва, че «Катерин вероятно е бременна, което много би зарадвало краля, който, както изглежда, вярва в това и настоява, ако кралицата наистина е бременна, да организира нейната коронация в Уитсънтайд.» Едно от главните обвинения обаче, повдигнати по-късно срещу тази жена, се основава на «твърденията на лекарите, че тя не може да зачене».

Бракът на Хенри с Катерин Хауърд се превръща в истинско нещастие. Вятърничава и глупава, тази жена се превръща в удобен инструмент в ръцете на фамилията Хауърд, а между впрочем има любовни връзки и преди брака си с краля. Нейният любовник Хари Мадокс е обвинен, че «имал навика да опипва най-интимните и други части от тялото на кралицата». Самата Катерин признава, че Франсис Дирам «е лежал много пъти на леглото ми по жакет и панталон и след това се е пъхал в постелята ми чисто гол и се е възползвал от мен по начина, по който мъжете се отнасят със своите съпруги». При тези срещи двамата «се целували по най-чудновати начини, притискайки коремите си като две влюбени врабчета». Едно запазено писмо от Катерин до Дирам завършва с думите: «Твоя до края на живота си.» Но за нея този край настъпва твърде скоро. С учудваща липса на дискретност, тя скоро след сватбата си с краля си намира нов любовник — Томас Кълпепър, който «умишлено и съзнателно се държи неприлично към кралицата, а и тя му отговаря със същото.»