Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Съществува обаче и друг аспект на това, което по онова време започват да наричат „големия проблем на краля“. Хенри VIII сериозно и искрено се тревожи от факта, че от брака му няма да има наследници, което го навежда на мисълта, че причината за това се крие в закононарушението, извършено при сключването на този брачен съюз, при което са престъпени библейските норми, както показват често цитираните текстове от книгата „Левит“ — норми, от спазването на които няма право да го освободи дори папата. Така за пореден път личността на брат му Артър хвърля своята зловеща сянка върху живота му, в който се появява призракът на кръвосмешението. За един аматьор, какъвто е всъщност, Хенри VIII показва завидно познаване на богословските въпроси, за което вече е загатнал в своя трактат, посветен на отхвърлянето на Лутеровото учение, за който трактат папата го удостоява с почетната титла защитник на вярата. При такива обстоятелства нещата за краля изглеждат пределно ясни. Папата е длъжен да го освободи от незаконния му съюз с Катерина и той да бъде в правото си да се ожени за Ан, от която да има законен син и наследник на английския престол.

На практика Ан и Хенри се сгодяват, тъй като се очаква папата да се съгласи да анулира брака на краля с Катерина Арагонска. Но в действителност трябва да минат пет или шест години, преди очакваната развръзка да стане факт. През това време Ан засилва решимостта на Хенри, когато проявява колебания, а след като кардинал Улзи не успява да доведе нещата до желания край, тя се погрижва той да загуби кралското благоразположение.

Това, което следва, е отлична илюстрация на тезата, че понякога обществената дейност може да бъде чисто и просто външно проявление на интимни проблеми и на лични амбиции. Защото през следващите десетина години, в преследването на своите интереси и желания, станали непостижими поради сложното преплитане на политиката на папството и на Свещената Римска империя, той без много да му мисли унижава собствената си съпруга, унищожава един от най-способните си министри, потъпква правата и свободите на Църквата и отхвърля върховенството на папата и на Римокатолическата църква. Макар че да се твърди, че Английската реформация е незаконно дете на кралските прищевки на Хенри, е недопустимо опростенчество, все пак без неговите лични апетити тя би поела по съвсем друг път. Дори кралят да е оправдавал насоката на своята политика с това, че в крайна сметка тя е за благото на цялото кралство и в личен план на неговата собствена душа, все пак на практика постъпките му са израз на една изключително егоистична цел.

Погледнат от този ъгъл целият живот на Хенри VIII е проявление на безогледно себелюбие, подплатено с личното убеждение, че притежава дадена му от Бога власт. Прекратяването на брака му с Катерина Арагонска и скъсването на отношенията с папата откриват нови перспективи за изява на някои от най-лошите черти в характера на краля, които с напредването на възрастта се задълбочават. Върху тях също хвърля известна светлина и бракът му с Ан Болейн.

Години наред младата жена устоява на интимните му задиряния и не ляга с него, преди да е убедена, че разводът му с Катерина Арагонска със сигурност ще се осъществи. Кентърбърийският архиепископ Уоръм умира през август 1532 г. През октомври Ан, наскоро получила благородническата титла маркиза на Пембрук, придружава Хенри в пътуването му във Франция. До края на същата година тя вече е бременна. Кралят, научавайки добрата новина за бъдещата поява на бебето, не без съдействието на изгряващите в политиката звезди на Томас Кранмър и Томас Кромуел, ускорява процедурата на своя развод, който трябва да се състои със или без одобрението на папата. На 25 януари 1533 г. Ан се омъжва тайно за краля, а Кранмър, издигнат на катедрата в Кентърбъри и с подкрепата на семейство Болейн, обявява на 23 май същата година брака на Хенри VIII с Катерина Арагонска за анулиран.

Скъсването на отношенията с Рим, осъществено до голяма степен от Томас Кромуел, се основава на твърдението, че исканията на папата сами по себе си също противоречат на Светото писание. Това има важни последствия както за Англия, така и за Английската църква, за които допринася лично и Ан Болейн, предлагайки на краля кандидатури за епископските катедри, а от друга страна, внушавайки му реформационни идеи. Но основните грижи на краля си остават от личен характер. Защото на 7 септември 1533 г. отново му се ражда дъщеря — Елизабет.