Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

„Твое Височество знае, че в някои моменти духът му 105 105 на Карлос. — Б.пр. е в по-добро здравословно състояние, отколкото в други, и че недостатъците на неговия характер трябва да бъдат разглеждани по друг начин, когато става дума за държавно управление и публични изяви, отколкото ако беше само частно лице… понеже е възможно някой да е напълно пригоден за публични изяви и същевременно въобще да не е подходящ за управлението на държавата. Твое Височество трябва да разбере, че грешката на принца не се отъждествява с определена негова постъпка, а с невъзможността правилно да разбира нещата, което поради моите грехове Господ е допуснал да се случи на сина ми.“

Така става ясно, че в дъното на тунела не се забелязва дори знак за светлина. Има различни версии за смъртта на дон Карлос, но общото между тях се състои в следното. Подложен на непоносимата лятна жега в Мадрид, принцът лежи чисто гол на леглото, върху което предварително е наредил да се постави лед, донесен от планините. След това яде пастет, приготвен от четири яребици и изпива големи количества леденостудена вода. Физически неиздържлив, той се разболява и вдига висока температура; призори на 24 юли 1568 г. умира. Твърди се, че в предсмъртния си час бил с ясен разсъдък и починал в мир със своя Създател, но да не забравяме, че подобно съобщение е запазено и за смъртта на неговата прабаба.

Едва ли са били много тези, които тъгуват за смъртта на този неспокоен дух. „Неговото преселение на небето представлява голямо облекчение за целия християнски свят, защото, ако беше останал по-дълго сред живите, той несъмнено щеше да го унищожи. Неговото психическо състояние и навиците му бяха напълно объркани. Затова той си е много добре там горе и всички ние, които го познавахме, благодарим на Бога за неговата смърт“ — пише пратеникът на херцога на Алба. Фелипе заповядва да се обяви деветдневен траур в кралството и едногодишен в кралския двор. Мащехата на дон Карлос, Елизабет дьо Валоа, изглежда, скърби много повече от баща му. „Искам да ви уверя, че страдам от това нещастие не по-малко, отколкото ако принцът ми беше истински син“ — пише тя на височайшия си съпруг. Нейното здраве впрочем също се влошава и тя умира на 3 октомври 1568 г., ненавършила двадесет и три годишна възраст, като преди това е родила една дъщеричка, починала скоро след раждането си. През остатъка от своя дълъг живот Фелипе винаги е облечен в черно, освен ако държавните церемонии не изискват по-специално облекло. Така Испанската империя остава без наследник на короната; много по-късно Фелипе се оженва за принцеса Ана Австрийска, за която неговият нещастен син е бил почти сгоден.

Естествено, злите езици на неговите противници не стоят безучастни. „Испанският престолонаследник почина при много подозрителни обстоятелства — съобщава английският посланик д-р Ман на секретаря на кралицата Сесил на 28 август. — Причината за неговото заболяване е, че в продължение на няколко дни не е ял нищо, а след това е пил много студена вода и е ходил бос заради жегите. Вследствие от това стомахът му, отслабнал от гладуването, не е бил в състояние да понесе никакво натоварване.“ (Calendar of State Papers, Elizabeth, 1556–1558. Foreign. Ed. 1871, pp. 513, 534). В своята „Апология“ от 1581 г. нидерландският водач Вилхелм Мълчаливия, заявява, че дон Карлос е жертва на бащината си омраза и на Испанската инквизиция: „Като се започне с това, че е толкова противоестествено един баща да умъртви собствения си син и наследник и се стигне дотам, че папата да си направи оглушки и да даде разрешение за един толкова кръвосмесителен брак.“ (Явно се прави намек за бракосъчетанието на Фелипе II с неговата племенница Ана Австрийска.) Бившият секретар на крал Фелипе — Антонио Перес, който през 1593 г. търси политическо убежище във Франция, твърди, че в продължение на четири месеца е поставял отрова в храната на принца.

Колкото повече време минава от смъртта на дон Карлос, толкова повече слухове се появяват. Според един от тях престолонаследникът е удушен с възглавница; френският историк от времето на крал Анри IV (1589–1610), Матьо, пише, че принцът е екзекутиран от четирима роби; коментарът на френския историк Дьо Ту (1553–1617) е, че Карлос е отровен с бульон. В своите „Спомени“ херцогът на Сен-Симон (1675–1755), известен френски разказвач на клюки, пише, че дипломатът Лувил го уведомява за нареждането на испанския крал Фелипе V да бъде отворена гробницата на дон Карлос. Главата на покойния принц била открита отделена от тялото и поставена между краката му, което предполага, че той е бил екзекутиран.