Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Така постепенно кралят стига до заключението, че Карлос не бива да го наследи на испанския престол. Както и в други случаи, той го прави след дълги колебания, но решението му е окончателно. Неговото изпълнение вероятно е улеснено от донесенията, че подобно на лудата си прабаба Карлос се отнася с неуважение към религията и не желае да се изповядва. Прочутият канонист Франсиско Суарес пише по този повод на принца: „Какво ще си кажат хората, когато научат, че той [принцът] не се изповядва редовно, и когато разберат, че има и други толкова страшни неща, че Светата служба [Инквизицията] може и да се намеси, за да ги прекрати?“

Отношението на дон Карлос към баща му става направо патологично. Вероятно нежеланието на принца да се изповядва се дължи на неудобството му да разкрива пред изповедника своите несъвместими със синовната признателност чувства към баща си. „Между католическия крал 100 100 Фелипе II. — Б.пр. и неговия син, принца, съществуват смайващи отношения на неуважение и неудовлетворение“ — съобщава френският посланик на кралица Катерина Медичи на 12 септември 1567 г. — и продължава по-нататък: „Ако бащата толкова много мрази своя син, синът не му остава длъжен; от което, ако Господ не прати избавление, могат да произлязат само големи беди.“

Но както изглежда, Господ няма намерение да изпраща избавление, а точно обратното. Дон Карлос все още се надява да осъществи пътуването до Фландрия. Фелипе все още официално заявява, че има намерение да отплава от Ла Коруня. Същевременно са изпратени писма до френския крал Шарл IX, от когото се иска разрешение испанските пехотинци и кавалерията да преминат по суша през френските земи 101 101 на път за въстаналите нидерландски провинции. — Б.пр. . Самият дон Карлос иска отделно разрешение за себе си и своите петдесет конници, които да преминат през Франция по суша.

Но испанският крал протака отпътуването си. Той казва на френския посланик Фуркево, че не е разумно да се предприема такова дълго пътешествие при очакваното разваляне на времето. На папския нунций Фелипе просто съобщава, че е отложил заминаването си за пролетта следващата година. Всичко това се отразява тежко на нестабилната психика на принца и той дори не се опитва да скрие горчивото си разочарование. Започва да разправя наляво и надясно, че ще напусне Испания без разрешението на баща си и ще замине за Португалия, Италия или дори за Нидерландия. Уплашен от това, което баща му може да направи, той държи винаги оръжие до леглото и в гардероба си. Не позволява на никого от благородниците от своята свита да спи в стаята му и наема френския инженер Луи дьо Фоа, който да конструира устройство, с помощта на което принцът може да отваря и затваря вратата на покоите си, без да става от леглото. Над вратата на стаята е закрепена голяма тежест, която да смаже всеки, който се опита да влезе насила.

Тези планове на Карлос очевидно не са лишени от елемент на измислица, независимо че страховете му може донякъде да са основателни. Той не храни никакви надежди, че може да напусне Испания, без да разполага с достатъчно придружители и средства. Затова принцът се опитва да си уреди заем от 600 000 дуката от търговските банки. Изпраща писма до видни хора с поканата да го съпроводят в едно важно пътуване. Но се оказва, че той няма истински приятели. Кралят едва ли се нуждае от шпиони, които да му докладват за рискованите и неизключващи предателство планове на неговия син. Адмиралът на Кастилия препраща на краля едно компрометиращо писмо, което получил от Карлос.

Фактът, че принцът не се опитва да запази в тайна своите планове, показва, че неговото психическо състояние не е съвсем стабилно. Освен това той постоянно се оплаква на кого ли не, че баща му не дава ход на планирания брак, защото не може да понесе мисълта, че короната ще бъде наследена от децата на омразния му син. Карлос припомня на благородниците клетвата, която са дали пред него преди седем години в катедралата на Толедо. Обещава им да ги обезщети за тяхната служба, но всички знаят, че в Испания такива обещания нямат особена стойност, и че кралят държи в ръцете си всички карти, а и източникът на обещанията е един болнав, неуравновесен млад човек.

Затова дон Карлос не може да разчита на особен успех, но все пак възлага големи надежди на младия си чичо дон Хуан Австрийски, от когото винаги се е възхищавал. Като главнокомандващ испанската флота, неговото съдействие би било от особено значение, след като Карлос възнамерява да отплава от Картахена за Италия. На 23 или 24 декември 1567 г. той призовава дон Хуан в двореца и го моли за помощ, като му казва направо: „Какво можеш да очакваш от нашия крал? Нали виждаш как се отнася със собствения си син? Винаги ще си останеш беден. Но ако ме подкрепиш, ще ти дам или Кралство Неапол, или Миланското херцогство.“ Дон Хуан се отнася много внимателно към младия принц, но не иска да се компрометира в очите на краля като участник в тази налудничава комбинация, която може само да му навреди. Затова се опитва да разубеди Карлос, като му посочва трудностите и опасностите на едно такова пътуване. Той добре знае колко гневлив е дон Карлос и за това прибягва до компромис — поисква отсрочка от двадесет и четири часа, преди да даде отговор. На следващия ден пише на принца, за да го уведоми, че е повикан спешно в Ескориал по служба.