Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Напълно разбираемо е защо младият принц толкова силно желае да посети Нидерландия, която по онова време е в криза, изтощаваща военните и материални ресурси на Испания. Жителите на Нидерландия, забогатели от международната търговия, отстояват страстно запазването на традиционните си права и свободи. Освен това те са завладени от идеите на Реформацията, които Фелипе като ревностен католик се стреми да потъпче. Нидерландците са изцяло против водената от него политика на централизация и винаги са в първите редици на борбата срещу испанската власт.

За да се справи с този нарастващ проблем, Фелипе се нуждае от спечелването на нови приятели и от неутрализирането на евентуалните си врагове. Затова враждебните отношения между Испания и Франция са прекратени с подписания през 1559 г. в Като-Камбрези мирен договор. Добрите отношения с Франция са подсигурени и за в бъдеще, след като Фелипе сключва третия си брак с Елизабет, очарователната дъщеря на френския крал Анри II, която поражда чувства и у самия дон Карлос.

Но Фелипе се въздържа да разреши на сина си да участва във водовъртежа на събитията в Нидерландия, защото младежът няма никакъв опит, твърде вироглав е и на него въобще не може да се разчита. Принцът може да бъде полезен на баща си единствено при сключването на поредния династичен брак. Карлос не го бива особено за ухажор, но все пак е примамлива фигура, на която може да се разчита при уреждането на дипломатически брак. Възможната партньорка за такъв брак, която се обсъжда, е наскоро овдовялата кралица на шотландците Мери. Това донякъде се нрави на Карлос, но баща му Фелипе е много внимателен, защото се страхува, че този брак би отчуждил напълно както Франция, така и Англия. Друга възможна кандидатка се оказва младата леля на Карлос, Хуана, вдовицата на португалския крал — чаровна и интелигентна жена. Това предложение обаче не е по вкуса на дон Карлос. Епископът на Лимож споделя, че принцът се отнася към леля си с такава ненавист, че „la pauvre dame maigrit a vue d’oeil“ 95 95 „бедната дама отслабна видимо“. — Б.пр. . Самият Карлос гледа много по-благосклонно на един евентуален брак с братовчедка си Ана Австрийска, представителка на Хабсбургската династия и внучка на император Фердинанд I — прачичо на испанския престолонаследник.

Когато веднъж се разхождат с неговата мащеха, кралица Елизабет, в горите на парка край замъка Валзен край Сеговия, тя пита принца, който, както обикновено, се е умълчал и, изглежда, не е в настроение, какви мисли го терзаят. „Мислите ми са далеч оттук“ — ѝ отговаря той. „И колко далеч“ — настоява кралицата. „В дома на моята братовчедка“ — казва Карлос.

Но преговорите за евентуалното сключване на този брак се проточват. Когато бащата на Ана, Максимилиан, през 1564 г. на свой ред става император на Свещената Римска империя, той отново настоява пред братовчед си Фелипе да се съгласи на планираното бракосъчетание. Кралят обаче изпраща тайни указания на своя пратеник във Виена, заявявайки: „синът ми е физически негоден да встъпи в брак и… аз съм задължен, не без дълбоко съжаление, да повторя това още веднъж; независимо че той е вече на деветнадесет години и че и други млади хора на тази възраст още не са достигнали своята зрялост. Но по волята Божия той е изостанал много повече… Трябва да се въоръжим с търпение и да отложим тази работа до подходящия за сключването на този брак момент.“

Не е напълно ясно защо Фелипе проявява тази сдържаност, но е твърде вероятно, той да се притеснява от слуховете за половата немощ на своя син. Дон Карлос не е безразличен към нежния пол и понякога скита по улиците и търси подходящи момичета. Освен това се отнася положително към плановете за задомяването си. Но ако крайната цел на този брак е създаването на поколение, вероятната импотентност на Карлос би се оказала сериозна пречка за това. Посланикът на Свещената Римска империя барон Дитрихщайн отбелязва, че дон Карлос „не проявява склонност към жените, което може да ни наведе на мисълта, че той може да е импотентен“. Според други източници, продължава Дитрихщайн, „принцът е казал, че желае да остане девствен за жената, за която ще се ожени. Според друга версия той заявява, че пази строго своята целомъдреност да не би баща му да го лиши от власт, а това би го довело до отчаяние.“ По-късно имперският посланик пише, че „според преобладаващото мнение до този момент принцът не е бил с жена. Вървят слухове, че баща му е посъветван да го подложи на изпитание. Когато подхвърлят на Карлос за «rapports avec les femmes» 96 96 „връзки с жени“. — Б.пр. , той отговаря, че не се интересува от нито една, с изключение на тази, която ще стане негова съпруга, и пита дали заради това трябва да го смятат за евнух и да си правят шеги за негова сметка.“ Френският посланик Дьо Фуркево обобщава положението, наричайки дон Карлос: „un demi-homme naturel“ 97 97 „полумъж по природа“. — Б.пр. .