Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Здесь есть возможность читать онлайн «Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Рива, Жанр: История, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Лудостта на владетелите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Лудостта на владетелите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Под проницателния поглед и умелото перо на утвърдения британски историк Вивиан Грийн на страниците на забележителното и единствено по рода си проучване се нижат столетие подир столетие, дефилират римски императори, испански, френски, английски и скандинавски крале, руски царе, диктатори от новата история на човечеството. От Калигула до Сталин и Саддам Хюсеин — десетки известни владетели от древността до съвремието изплуват със своята фатална лудост, с маниакалните си фантазии и гротескни прищевки, оставили траен, нерядко трагичен отпечатък върху съдбините на народи и държави. Като се опира на обилна фактология, авторът мотивира гледището за връзката между психическото здраве и политическото поведение на властниците, между действията на личността и хода на историята. Изкусното съчетание между сериозността на една недотам позната, ала изключително интересна и важна тема и находчивия хумор и остроумие на опитния изследовател превръща историческото съчинение в интригуващо четиво, богато на поуки и послания за днешния ден на този „луд“ свят.

Лудостта на владетелите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Лудостта на владетелите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

А всъщност той съобщава на краля за плановете на сина му. Точно тогава Фелипе празнува втория ден от коледните празници и всячески се стреми да получи индулгенция от папата, така че първоначално е по-скоро раздразнен, отколкото учуден от това, което научава. Но предстоят и по-лоши новини. Дон Карлос се е изповядал за Коледа пред един монах в манастира „Сан Херонимо“ в Мадрид, на когото казва, че сърцето му е изпълнено с омраза и желание за мъст. Монахът отказва да опрости греховете му. Тогава принцът заявява, че трябва да получи поне парченце неосветена нафора, за да помислят присъстващите, че все пак е получил причастие. Когато приорът на Аточа го разпитва по-подробно за състоянието му, той най-накрая признава, че човекът, когото мрази, е собственият му баща. Тази новина веднага стига до краля.

Фелипе просто не е в състояние повече да отлага мерките, които постепенно, в течение на много години, е набелязал. Той обаче удължава престоя си в Ескориал. Обръща се към монасите от главните мадридски манастири да се молят за него. Съветва се с лекари и с членовете на Държавния съвет. Запазен е само един писмен отговор — този на юриста Наваро Мартин Даспилакуета. В него той припомня случая на крал Луи XI Френски, който като дофин въстава срещу баща си Шарл VII, и подчертава, че Испания ще бъде поставена в много опасно положение, ако дон Карлос избяга в чужбина. Въстаниците от нидерландските провинции могат да го превърнат в свое знаме, а и верските дела ще бъдат твърде застрашени.

Така жребият е хвърлен. Когато дон Карлос научава, че Фелипе се е завърнал в Мадрид, той се чувства неловко, защото не знае доколко баща му е известен за собствените му планове. Казват му само, че кралят наистина е много недоволен от неговото поведение. Когато няколко дни по-късно баща и син се срещат очи в очи, и двамата се преструват. Дон Карлос провежда още един разговор с чичо си дон Хуан Австрийски, за който са запазени два различни доклада. Според единия дон Карлос заявява отново своето намерение да отплува посред нощ от Картахена и моли дон Хуан да му помогне. Хуан отново отговаря уклончиво. Карлос пита чичо си, какво се е случило в Ескориал и когато получава поредния уклончив отговор, му отнема шпагата. Когато дон Хуан се опитва да излезе, се оказва, че вратата е залостена, и се налага да вика слугите на дон Карлос, за да му отворят.

Към 11 часа през нощта на 18 януари 1568 г., след като дон Карлос вече си е легнал, крал Фелипе с подкрепата на няколко благородници — херцога на Ферия, приора дон Антонио де Толедо, Луис де Кихада и принца на Еболи Руи Гомес, управител на кралския дом, влиза в покоите на принца с двама помощници, които носят чукове и пирони. Херцогът на Ферия върви най-отпред, носейки фенер; кралят е с ризница под дрехите.

Въпреки предохранителните мерки, взети от дон Карлос, те отварят вратата на спалнята без никакви затруднения, тъй като специалният защитен механизъм предварително е изваден от строя. Веднага след това му отнемат и оръжията. „Кой е?“ — вика принцът. „Държавният съвет“ — е отговорът. Когато вижда баща си, Карлос възкликва: „Нима Ваше Величество желае моята смърт?“ Както винаги, кралят запазва самообладание и му обещава, че няма да му се случи нищо лошо. „Това, което искам, е за твое добро“ — добавя монархът. Помощниците заковават прозорците на стаята; оръжията, в това число и огнивото, са изнесени заедно с всички книжа на принца. Дон Карлос пада на колене пред баща си и го моли: „Ваше Величество, убийте ме, но не ме арестувайте, защото това ще предизвика голям скандал във вашето кралство. Ако Ваше Величество не нареди да ме убият, аз сам ще сложа край на живота си.“ Принцът тръгва към камината уж да се хвърли сред пламтящите цепеници. Дон Антонио го сграбчва, а кралят процежда студено: „Ако се самоубиеш, това ще бъде постъпка на луд човек.“ „Аз не съм луд — промърморва Карлос. — Аз съм отчаян от лошото отношение на Ваше Величество към мен.“ Той се разплаква безутешно и продължава да упреква баща си за неговата жестокост. „От днес нататък вече няма да се отнасям към теб като твой баща“ — е единственото, което Фелипе намира за добре да каже. След това нарежда на тези, които го придружават, нито за миг да не оставят принца без надзор — нито денем, нито нощем. „Надявам се, че ще останете верни и лоялни към мен, каквито сте били досега“ — добавя Фелипе. Принцът е отведен в кулата на замъка Аревало, където бабата на краля — Хуана Кастилска 102 102 Хуана Лудата. — Б.пр. и нейната собствена баба — Изабела Португалска, прекарват последните години от своя живот. За пазач на принца затворник е определен синът на жестокия тъмничар, пазил бабата на Фелипе.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Лудостта на владетелите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Лудостта на владетелите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Лудостта на владетелите»

Обсуждение, отзывы о книге «Лудостта на владетелите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x