Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

При тези обстоятелства няма съмнение, че тестът за мъжествеността на дон Карлос е просто наложителен и в него участват трима лекари, личният му бръснар Руи Диас де Кинтаниля и неговият фармацевт. За целта те си осигуряват съдействието на едно младо момиче, което получава като награда за участието си в експеримента къща за себе си и за своята майка, както и 1200 дуката в брой. Младата жена е въведена в спалнята на принца, но резултатът, изглежда, не е категоричен. Френският посланик уведомява своя господар, крал Шарл IX, че е твърде вероятно, ако все пак се ожени, принцът няма да има деца. „Tutta la notte va in bordello con poca dignita et molta arroganza“ 98 98 „цяла нощ прекара в бардака без достойнство и твърде арогантно“. — Б.пр. — това е пък коментарът на венецианския посланик. Така стои по онова време въпросът с бъдещата сватба на дон Карлос.

Но баща му Фелипе е зает с много по-неотложни неща, защото синът му все още настоява да замине за Нидерландия — възможност, която просто ужасява краля. Същевременно принцът става все по-критичен към баща си, че отлага планираното пътешествие, и пише разгневен в едно писмо, че самият Фелипе, изглежда, не желае да напусне Испания. Според мемоарите на френския царедворец Брантом, Карлос написва на един лист заглавие „Los grandes viajos del rey don Felipe“ („Големите пътешествия на крал Фелипе“) и под заглавието добавя: „El viaje de Madrid al Pardo, del Pardo al Escorial, del Escorial a Aranjuez“ („Пътуването от Мадрид до Прадо, от Прадо до Ескориал и от Ескориал до Аранхуес“) — все до кралски дворци, които се намират близо до Мадрид (Brantome, Oeuvres completes, ed. 1848, pp. 125–127).

Дон Карлос кипи от негодувание към баща си. Той е много впечатлителен и на него не може да се разчита, както Фелипе добре знае. Наивен и без никакъв опит, принцът вероятно е бил въвлечен в опасните води на личните контакти с някои благородни представители на въстаналите жители на Нидерландия начело с Бергес и Монтини, които през 1565 г. посещават Испания с мисия да постигнат помирение с краля. По-късно се твърди, но без никакви доказателства, че те обещават на принца да му помогнат да отиде в Нидерландия, където ще се поставят под негова власт и ще му служат. Днес можем да установим дали в тези слухове има поне малко истина, но фактът, че те стигат до ушите на краля, навежда на мисълта, че доста го стряскат, и той става още по-мнителен по отношение на сина си.

Все още обаче Фелипе не е в състояние да се отрече от него. Дон Карлос е член на Държавния съвет и испански престолонаследник. Кралят оповестява, че намерението лично да посети Нидерландия, придружаван от сина си, е негово. Това със сигурност укрепва духом поддръжниците на испанската кауза в онази страна. Но Кортесите на Кастилия възразяват, че ако кралят замине за Нидерландия, в интерес на Испания би било неговият син и наследник на трона да си остане у дома. Дон Карлос обаче категорично отхвърля тази възможност. „Трябва да знаете — обръща се той към делегатите, — че баща ми планира да отпътува за Нидерландия и аз съм твърдо решен да замина с него. На едно предишно ваше заседание имахте дързостта да помолите баща ми да ме ожени за моята леля, принцесата. Стори ми се много странно, че се месите в уреждането на моя брак, тъй като това въобще не ви засяга. Ето защо не бих искал да ви хрумне безразсъдната идея да убеждавате баща ми да ме остави в Испания.“

Всичко това е само театър, защото по същото време събитията в Нидерландия достигат своята кулминация и вече изглежда напълно невъзможно въстаниците да бъдат усмирени без въоръжена намеса. Кралят натоварва с тази мисия херцога на Алба. Дон Карлос е бесен, че плановете му са на път да се провалят и в един момент открито заплашва, че ще убие херцога, който е дошъл да се сбогува. Алба се опитва да го усмири с думите, че животът на испанския престолонаследник е твърде ценен, за да бъде излаган на такива опасности. Когато нещата в Нидерландия се успокоят, тогава със сигурност принцът ще посети страната заедно с баща си. В отговор Карлос просто изважда шпагата си и извиква: „Ако заминеш за Фландрия, ще те убия.“ Алба хваща грубо ръката му и отнема оръжието му.

Вестта за този инцидент само засилва убеждението на Фелипе II, че синът му не може да поема отговорности и е негоден да служи на държавата, камо ли да го наследи на престола. Не е трудно да влезем в положението му. Независимо от по-сетнешната му репутация, която до голяма степен дължи на пропагандата и особено на изобличителните речи на неговите противници — Вилхелм Мълчаливия 99 99 принц на Оранж в Нидерландия. — Б.пр. и Антонио Перес, — Фелипе не е чудовище дори когато държавното управление изисква от време на време да си служи с измама и да проявява жестокост. Всъщност той е много чувствителен човек и това най-добре личи от запазената кореспонденция с дъщерите му. Въпреки това подчинява чувствата си на своята съдба на крал и на държавата, които очевидно отъждествява.