Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Не е трудно човек да се загуби в такава джунгла от легендарни сведения. Самият Фелипе II добавя един документ към своето завещание от 24 август 1587 г., в който заповядва личните му документи да бъдат изгорени веднага след неговата смърт. Разказва се, че такива документи, свързани със случая на дон Карлос, се пазели в зелена ракла в замъка „Симанкас“, където се помещават испанските архиви, но когато по време на Войната на полуострова един Наполеонов генерал, Келерман, нарежда въпросната ракла да бъде отворена, откриват, че съдържащите се в нея документи се отнасят до управлението на Фелипе V, а не на Фелипе II. И така, смъртта на дон Карлос е трагична, какъвто е и животът му. Може би баща му Фелипе е бил прав, смятайки, че ако този живот беше продължил, би имал още по-трагични последици за цяла Испания.

Крал Хенри VIII хвърля мощна сянка върху Англия от шестнадесетото столетие подобно на колос. Той кара сърцата на много от поданиците си да се свиват от страх, но същевременно печели и тяхното уважение, а — колкото и да изглежда невероятно на пръв поглед — и тяхната любов. С пищната показност на своя живот, с бляскавия разкош на кралския двор, с впечатляващата си ученост, която му позволява да пише прозорливо по богословски въпроси, с любовта си към музиката, която обича както да изпълнява, така и да композира, с величието на построените по негово време сгради като Уайтхол, Хамптън Корт и Нонсъч 106 106 „Неповторимият“. — Б.пр. , с умението му на танцьор, участник в рицарските турнири и ловните походи, Хенри е един истински ренесансов принц. Направеното от него е толкова значимо и разностранно, че малцина английски крале могат да се сравняват с него по онова, което оставят след себе си в историята на своята родина. Защото той играе водеща, макар и невинаги успешна роля в европейската политика, намирайки с вещина средния път между конфликтите на вечните съперничества на династиите Валоа и Хабсбург. Заставайки в началото на страната на католическата църква като Defensor Fidei 107 107 защитник на вярата. — Б.пр. , по-късно той става неин противник, скъсвайки с папата и създавайки английска национална църква, намираща се изцяло под негов контрол, като по този начин проправя пътя за превеждане на Светото писание на народен език, изменение на литургията в протестантски дух и разпускане на монашеските общности. С помощта на Томас Кромуел административната машина става по-ефективна, а парламентът — инициатор за създаването на огромен брой законови актове, дали живот на реформираната църква на Англия. В някакъв смисъл Хенри е основател и на английското военноморско могъщество; дори наименованията на неговите кораби — „Великият Хари“ и „Имперският Хари“ изразяват претенциите и имперските амбиции на техния господар. Дори да отчетем факта, че Хенри дължи детайлите на провежданата от него политика и осъществяваното държавно управление на такива превъзходни съветници като Томас Улзи и Томас Кромуел, той си остава велик владетел или поне оставя впечатлението, че наистина е бил такъв. „Той управлява също така добре, както царува — пише за него сър Джефри Елтън — и винаги запазва последната дума за себе си.“ (G. R. Elton, Henry VIII. Historical Association pamphlet, 1962). Посредством изкуствата и дворцовия церемониал той сякаш оркестрира своята теория за кралската власт.

Ако приемем, че Хенри представлява една конструкция, надминаваща мащабите на живота по негово време, то тази конструкция има своите слаби места и е белязана от всепоглъщащо и ненаситно самолюбие, от импулсивност и подозрителност, обхващащи всички аспекти на неговия живот и преминаващи като електрическо напрежение през ежедневието на неговия кралски двор, което оказва огромно въздействие върху цялостното управление на страната. Макар че остава в историята като велик крал, той не е лишен от тираничност, както и от черти на характера, които граничат с ненормалното поведение. Очите, които ни гледат от неговите портрети, са студени, лукави и безчувствени. На един от тях, направен през последните му години от Корнелис Масейс, той наистина прилича на чудовището, в което постепенно се превръща.

Хенри е праправнук на шизофреничния френски крал Шарл VI. Прабаба му Катрин дьо Валоа, съпругата на Хенри V, се омъжва втори път за Оуейн Тюдор и става баба на Хенри VII. Да се мисли, че Хенри VIII е унаследил обърканите гени на лудия френски крал, е пълен абсурд, и все пак характерът на английския монарх показва явни белези на психическа и емоционална неуравновесеност. Майка му, Елизабет от Йорк, умира по време на раждане, когато той е едва дванадесетгодишен. Неговите отношения с баща му, Хенри VII, са хладни, понеже той е втори син на краля и според по-късни и непотвърдени слухове, е трябвало да се насочи към църковна кариера. По-големият му брат — престолонаследникът Артър, го засенчва през целия му живот. Според един американски психолог, който посвещава специално есе на своята хипотеза по този въпрос, по-късните проблеми, които Хенри има със своите бракове, се дължат на Едипов комплекс (J. C. Flugel, „On the Character and Married Life of Henry VIII“ — in: Psychoanalysis and History, ed. Bruce Mazlish, 1963, pp. 124–149). Аргументите на учения, безспорно много интересни, макар че не могат да служат като исторически доказателства, поставят категорично въпроса за влиянието, което бащата и братът на Хенри оказват върху неговото съзнание през детските му години.