Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

В създалото се положение може да се открие още един елемент, който също хвърля светлина върху личността на Хенри VIII. След като става съпруга и майка, Ан фактически загубва дотогавашния си висок статут, защото преди да се омъжи за краля, той нетърпеливо очаква нейните ласки, докато след сватбата, според общоприетата по онова време традиция, тя става просто негово послушно и подвластно притежание. Хенри без съмнение продължава да смята за напълно в реда на нещата да се забавлява, както го е правил и по време на брака си с Катерина, флиртувайки с придворните дами. Скоро той изневерява и на Ан. Тя обаче, със своето свободомислие и упоритост, съвсем естествено се възпротивява на поведението на съпруга си, защото то застрашава нейната позиция като съпруга и кралица. Тя не може да гледа спокойно на изневерите на краля, които той вероятно приема като част от своите кралски прерогативи. За Хенри, както показват и следващите му бракове, брачният съюз също трябва да бъде подчинен на кралската воля. И той не понася нищо, което би поставило под съмнение това му право. За известно време надеждата да се роди наследник от мъжки пол прикрива разломите в техните отношения, които с отслабването на страстта на Хенри към Ан се задълбочават още повече.

В края на 1535 г. Ан отново е бременна. Ако тя беше родила син на Хенри, това вероятно би сложило край на новото увлечение на монарха към Джейн Сиймор, независимо че за краля ловуването е по-интригуващо от самата плячка. Защото самото преследване на целта най-добре задоволява неговото его. Така в последните месеци на 1535 г. съдбата на Ан е поставена на карта.

В този критичен момент кралят преживява сериозно премеждие. На 17 януари 1536 г., когато „качват краля на един едър кон, за да участва в турнира [в Гринуич], той пада така лошо заедно с коня си“, че имперският посланик в Англия, Шапюи, пише на 29 януари същата година на Гранвел 108 108 Никола Гранвел — съветник на император Карл V и баща на кардинал Антоан Гранвел. — Б.пр. „Всички си помислиха, че е цяло чудо, дето той остана жив и изобщо не се нарани“. Д-р Ортис пише на императрицата от Рим на 6 март и споменава предпазливо: „Френският крал каза, че кралят на Англия паднал от коня си и в продължение на два часа не можел да говори. «Ла Ана» 109 109 Ан Болейн. — Б.пр. толкова се притеснила, че пометнала момченцето, с което била бременна… При положение че кралят не се е оправил от падането, голямо снизхождение е, че любовницата му е загубила бебето.“

Това е вторият инцидент, който Хенри преживява на рицарски турнир, защото на 10 март 1524 г. той се спуска към противника си, без да свали предпазителя за очи на шлема. Макар че избягва смъртта на косъм, кралят, изглежда, не е много разтревожен от случилото се и продължава участието си в състезанието. Справедливо ще бъде все пак да припомним, че в края на 20-те години на XVI в. Хенри страда от хронично главоболие. Един благородник от свитата на кардинал Улзи — Джон Хенидж, пише на 21 юли 1528 г. по този повод на своя сеньор: „Кралят не може да ви пише заради своето главоболие. И тъй като в Графтън върлува чума, той, естествено, няма да отиде там.“ „Главоболието още не е минало“ — посочва Хенидж на следващия ден. През август същата година самият крал обяснява краткостта на писмото си до Ан с „болки в главата“. „Но бих желал да прекарам вечерта в прегръдките на моята любима, чиито сладки ръчички надявам се скоро ще целувам.“

По принцип Хенри може да се похвали с желязно здраве. Той се отървава от туберкулозата, която отнема живота на баща му и брат му, както и на потомците му — сина му, който става херцог на Ричмънд, и другия, който става крал на Англия под името Едуард VI. Все пак и той от време на време е повалян от различни болести — вариола или морбили през ранната пролет на 1514 г. и малария и треска през 1521 и следващите години. Сериозно се разболява от върлуващата по онова време в Англия „болест на изпотяването“, но успява да избегне смъртоносния ѝ край. През 1528 г. Хенри за пръв път се оплаква от проблеми в краката и Томас Викари, който през 1530 г. става главен кралски хирург, е повикан да „лекува краля от подути крака“.

Падането на Хенри на турнира през 1536 г., изглежда, става повратен момент в неговия живот. Според общоприетите стандарти на неговото време през онази година той е мъж на средна възраст — четиридесет и четири годишен, и с прекалено наднормено тегло. Има набита фигура и е голям лакомник; висок е около метър и осемдесет и изглежда много едър. През 1514 г., когато е само двадесет и три годишен, обиколката на кръста му е около деветдесет сантиметра, а гръдната му обиколка — сто и седем. Двадесет и две години по-късно, през 1536, мерките му съответно се увеличават на деветдесет и четири и на сто и четиринадесет сантиметра. През 1541 г. талията му вече е достигнала сто тридесет и шест сантиметра, а гръдната обиколка — сто четиридесет и пет. През януари 1536 г. кралят пада на земята в тежката си ризница, а едрият му кон — върху него. В продължение на два часа Хенри е в безсъзнание или поне така казват чуждестранните посланици в Англия. Макар че повече не взема участие в рицарски турнири, той все пак се възстановява достатъчно бързо. На 4 февруари същата година Томас Кромуел уведомява епископ Стивън Гардинър, че кралят е весел и в добро здраве. Не можем обаче да не предполагаме, че освен сътресението и натъртванията това падане не е имало и скрити неблагоприятни последици за неговото общо здравословно състояние и поведение, които се проявяват по-късно през неговия живот. Освен че контузията при падането може да се е отразила на проблемите с краката, които кралят има, този инцидент вероятно е предизвикал и някакво мозъчно увреждане, което се потвърждава и от последвалите странни постъпки на Хенри, и по-специално безмилостното и внезапно арестуване и екзекутиране на Ан Болейн на 19 май 1536 г.