Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Баща му, Хенри VII, налага един модел на монархично управление, на който той ревностно подражава и се опитва да надмине. Колкото до брат му, той не само го наследява на трона, но и се оженва за неговата бивша съпруга. Петнадесетгодишният уелски принц Артър умира през април 1502 г. от туберкулоза. Веднага след това Хенри е сгоден за братовата му вдовица — Катерина Арагонска. Седем години по-късно, малко след смъртта на баща му на 11 юни 1509 г., Хенри се оженва за Катерина. Тя е дъщеря на испанските владетели Фернандо и Изабела и сестра на „лудата“ кралица Хуана. Впрочем, бащата на Хенри по различно време планира да се ожени за всяка от двете сестри. Независимо че сватбата на Хенри VIII с Катерина се отлага чак за 1509 г. и по някое време е на път дори да бъде отменена, след като Хенри VII се разделя с илюзиите си за външната политика на испанските суверени, все пак през април 1506 г. той пише, наричайки Катерина Арагонска „моята най-мила и обична годеница и съпруга принцесата“. Но тъй като Катерина е била женена за брат му Артър, за повторното ѝ омъжване е необходимо разрешение от папата, тъй като за този брак съществува пречка, дължаща се на родство от първа степен по съребрена линия. Разрешението е получено през 1505 г. Между другото приживе Артър похотливо се хвали, че „е прекарал цяла нощ в Испания“, но Катерина винаги твърдо настоява, че първият ѝ брак никога не е бил консумиран.

През първите си години като крал Хенри VIII е обаятелна фигура, изумително красив, невероятно енергичен, възхваляван от хуманистите като тяхната голяма надежда, брилянтен спортист и надарен музикант, който е много доволен от това, че може да преотстъпи ръководенето на политическите дела на обществото на своя способен и предан служител, кардинал Уолзи. Въпреки това още през 1513 г. Томас Мор забелязва тиранични черти в неговия маниер на управление. До него Катерина, по-възрастна с пет години от своя съпруг, прилича на старомодна, глуповата жена, набожна и хуманна, но не на висотата да му бъде в помощ, което особено се проявява с честите ѝ неуспешни бременности. Роденият от нея през 1511 г. Хенри, принц на Уелс, живее само седем седмици. Оцелява само една дъщеря — Мери, родена през 1516 г. Четири други техни деца са мъртвородени. Едно от тези преждевременни раждания според видния протестантски богослов от XVI в. Петер Мартир се дължи на шока, в който тя изпада от влошените отношения между съпруга ѝ и нейния баща Фернандо Арагонски. Хенри упреква невинната кралица за предателството на баща ѝ „и излива гнева си върху нея“ („et conquestus suos in earn expectorabat“ — Peter Martyr, Opus Epistolarum Petris Martyris. На тази колекция принадлежат и всички останали писма, които се цитират по-долу в настоящата глава.).

През 1524 г. Хенри престава да спи редовно с жена си, макар че те дълго продължават да се правят, че живеят заедно. На петата или шестата година от брака си кралят, любвеобилен по природа, взима за любовница една от придворните дами на своята съпруга — Елизабет Блънт, от която има син, станал по-късно херцог на Ричмънд. Тя е последвана от Мери Болейн, а след това от сестра ѝ Ан — изискана и начетена млада дама, „която излъчва сексапил“. Кралят настоява Ан Болейн да му стане любовница, но тя не е съгласна по-скоро поради пресметливата си амбициозност, отколкото по морални съображения, защото иначе силно желае да замести кралица Катерина — вече извън фертилна възраст — като кралска съпруга. „Решена съм да го притежавам независимо какво би могло да се случи с мен като негова жена“ — я чуват да казва веднъж по този повод.

За да разберем правилно създалата се ситуация, трябва да вземем под внимание и сложният характер на Хенри VIII. През епохата на Тюдорите в Англия е широко разпространено схващането, че кралската власт е израз на Божията воля и че всеки е длъжен безусловно да се подчинява на краля независимо колко крайни или тенденциозни изглеждат неговите желания. При Хенри VIII това се превръща в мания за величие, сравнима само с тази на византийските василевси и може би това е своеобразна подсъзнателна реакция срещу усещането му за личностна неадекватност. Хенри усвоява доктрината за кралската власт още от най-ранна възраст и тя се сраства с него. По-късно неговото убеждение се усилва от множеството политически памфлети на тази тема. Умеейки лесно да заблуждава себе си, Хенри VIII никога не поставя под съмнение справедливостта на своите действия или преследваните цели независимо какви са последствията от тях. Той преследва изпълнението на своите желания с оправданието, че такава е неговата кралска воля. Нежеланието на папата да разтрогне брака му с Катерина Арагонска е възприето като предизвикателство към кралския му суверенитет. Желанието му непременно да се ожени за Ан Болейн не е продиктувано толкова от любов към нея, колкото от нарастващото му желание да подхранва самочувствието си и като потвърждение за дадената му от Бога монархическа власт. „Влечението му да се ожени за Ан е продиктувано не само от желанието да задоволи своите емоции и похот, то е своеобразен начин за потвърждение на кралската му власт“ — смята изследователят Ерик Айвс (Eric Ives, Anne Boleyn, ed. 1988). Така кралят решава на всяка цена да се отърве от съпругата си Катерина, дори с цената на това дъщеря му Мери да бъде обявена за незаконородена, и да се ожени за Ан, преодолявайки всички прегради, за да може волята му в края на краищата да възтържествува.