Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

На 29 януари 1536 г., дванадесет дни след злополучното падане на краля, Ан загубва своята неродена мъжка рожба. Предполагат, че плодът е бил деформиран, и Хенри стига до убеждението, че е бил съблазнен с магия да се ожени за Ан. Самата кралица обаче отдава своето помятане на шока, в който изпада, когато научава от херцога на Норфолк за падането на Хенри по време на турнира. Шапюи твърди, че според някои несполучливата бременност на Ан Болейн се дължи на това, че тя има дефекти в устройството на тялото си и поради „абсолютната си неспособност да ражда момчета“. Според други причината е страхът на кралицата от това, че Джейн Сиймор ще я измести от сърцето на краля. Но ако трябва да обобщим, предположението, че вестта за инцидента с Хенри е допринесла за помятането, не е за пренебрегване. Да не забравяме, че падането застрашава живота на краля, а самата Ан е заобиколена по онова време от врагове и следователно също би изпаднала в много трудно положение. Загубата на бебето обаче ѝ донася още по-големи неприятности.

„Разбирам, че Бог никога няма да ме дари със синове“ — отбелязва кралят, и само няколко месеца по-късно е разработен план, в който се провижда и ръката на Томас Кромуел и който ще доведе до осъждането и гибелта на Ан Болейн. Цели шест години са ѝ необходими да се добере до леглото на Хенри, три години живее с него като негова съпруга и кралица, а са достатъчни само четири месеца за нейната гибел. Тя е обвинена в прелюбодеяние с различни мъже, някои от които с лоша репутация. Един от заподозрените е собственият ѝ брат, лорд Рошфор, което отново събужда в съзнанието на краля идеята за кръвосмешението. На 23 май 1536 г. д-р Ортис осведомява кралицата, „че в желанието си да роди син на краля, тя е прелюбодействала с някакъв музикант, който я обучавал да свири на различни инструменти“. Въпреки страстната си натура обаче, Ан вероятно не е била замесена в нещо повече от дребни случаи на недискретност. Но тя и тези, които са екзекутирани заедно с нея, стават жертва на един очевидно скалъпен процес. И ако това е било дело на Кромуел, то волята без съмнение е на краля.

Макар че — характерно за него — пролива крокодилски сълзи, Хенри си остава твърд и безсърдечен и се оженва за Джейн Сиймор само няколко дни след екзекуцията на Ан Болейн. Можем ли обаче въз основа на този факт да смятаме, че поведението му е повлияно от евентуалното мозъчно увреждане вследствие от инцидента на турнира през януари същата година? Категоричен отговор на този въпрос, разбира се, не можем да дадем, но остават косвените аргументи, дължащи се на странните му постъпки. Имало е време, когато той е истински влюбен в Ан, но тази любов се превръща в омраза. Той пожелава да я замени с Джейн Сиймор — лансирана от алчната фамилия Сиймор, но Джейн е отстъпчива и раболепна, докато Ан е амбициозна и самоуверена. По-късно Хенри ще заяви, че след сватбата си с Джейн се е издигнал от ада чак до небесата. Но може ли това дълбоко удовлетворение да обясни безапелационното решение на краля да се замеси в един юридически фарс, който при по-внимателно разглеждане на свидетелските показания сам разкрива своята несъстоятелност? Без капка състрадание той пожертва жената, която някога е обичал страстно, и няколко мъже, които са служили предано на неговото прекомерно самолюбие. Погледнато по този начин, поведението на краля изглежда не само жестоко, но и лишено от здрав смисъл. По едно и също време той на практика превръща в незаконородени двете си деца — принцесите Мери и Елизабет, без при това да съществува някаква гаранция, че Джейн Сиймор ще му роди син.

Дори да е вярвал в обвиненията срещу Ан Болейн, то е, защото Хенри е искал да повярва в тях. Така или иначе, не е лесно да проследим хода на неговите мисли. Според появили се по онова време слухове Ан участва и в отравянето на Катерина Арагонска, която умира от рак в замъка „Кимбълтън“ на 7 януари 1536 г. Вестта за това печално събитие кара Хенри да се отдаде на безчувствено, но пак типично за него тържествуване. Облечен в жълта коприна, той прекарва нощта след вестта за смъртта на бившата кралица в танци. Тъй като по ирония на съдбата погребението на Катерина в абатството на Питърбъро и помятането на Ан се случват в един и същи ден, Хенри сякаш губи наведнъж две свои съпруги. На 19 май 1536 г. Шапюи отбелязва, че „когато херцогът на Ричмънд отишъл да каже лека нощ на баща си и да го помоли за неговата благословия, каквато е английската традиция, кралят заплакал и му казал, че той и сестра му принцесата (Мери) трябва да са много близко до Бога, за да се изплъзнат от ръцете на онази блудница, която е замисляла да ги отрови.“ Освен това Хенри се оплаква горчиво, че е станал жертва на магьосничество и че „вещицата“ Ан е била сексуално ненаситна. Монархът може би е успял да убеди себе си, че Ан Болейн е вещица. Той между другото проявява един отвратителен и патологичен интерес към подробностите около екзекуцията на бившата му съпруга, за извършването на която нарежда от Кале да бъде извикан специален палач. „Кралят смята, че повече от сто души са имали престъпни връзки с Ан Болейн. Новите епископи… я убедиха, че според правилата на основаната от тях секта 110 110 има се предвид реформираната Англиканска църква. — Б.пр. … тя има право да търси задоволяване на своите нужди, включително с нови връзки, след като съпругът ѝ е неспособен да я задоволява“ — пише същият Шапюи на Гранвел на 19 май 1536 г.