Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Към личната драма на младата принцеса се добавя и стресът от политическата криза, която настъпва със смъртта на майка ѝ Изабела Кастилска на 23 ноември 1504 г. Хуана остава поне на хартия кралица на едно от най-богатите кралства с огромни ресурси, защото не трябва да забравяме, че по онова време кастилците са тези, които колонизират земите на новооткрития континент Америка. По волята на Изабела, Хуана е обявена за нейна „наследница и законна приемница“, с допълнението, че ако тя отсъства от кралството или „ако не желае или не е в състояние да го управлява“, баща ѝ Фернандо Арагонски ще „властва, управлява и администрира Кастилия от нейно име“. Тази клауза от завещанието на покойната кралица показва, че тя вероятно е имала някакви съмнения относно умствените способности на дъщеря си и чрез цитирания по-горе текст открито приканва Фернандо да поеме кралските функции на Хуана.

Така младата кралица е подложена на двойно напрежение, защото, от една страна, съпругът ѝ Филип вече прави планове за нейното кастилско наследство, а от друга, баща ѝ Фернандо има намерение да разпростре властта си върху едно обединено Испанско кралство. Нейната психика става още по-нестабилна и тя изпада в дълбока депресия, от която никога не успява да се освободи напълно. Баща ѝ признава на думи владетелските ѝ права, като обявява, че ще действа единствено като неин регент. Филип настоява за правата на своята съпруга, както и за своите да управлява Кастилия като съпруг на законната кралица. За да изтъкне обаче законността на своите амбиции, той използва информацията, събрана от Моксака, с която поставя под съмнение здравия разум на Хуана. „В Испания е обявено — пише тя с патетичен тон на 3 май 1505 г., — че аз не съм с всичкия си… Зная също, че кралят, моят съпруг, е изпратил писмо в Испания, с което се е оплаквал от мен, за да оправдае собствените си постъпки. Но що се отнася до тези оплаквания, те не излизат извън отношенията между нас като родители и деца… и единствена причина за тях беше ревността.“ Но всичко, което Хуана успява да направи, за да защити своите наследствени права, е да протестира срещу опитите на своя баща и на съпруга си да се споразумеят за бъдещото управление на собственото ѝ кралство Кастилия. И Филип, и Фернандо са непоследователни в своите позиции, но никой от тях не проявява съчувствие, нито разбиране към положението, в което се намира нещастната Хуана. „Вие знаете — пише раздразненият Филип в едно свое писмо от онова време, — че когато е бременна, тя се разгневява без никаква причина.“

Ерцхерцог Филип Хабсбургски решава все пак лично да замине с Хуана за Испания, за да защити своите и на своята съпруга претенции. Когато пристигат, страната е на прага на гражданската война, независимо че Филип и Фернандо постигат наглед добронамерено разбирателство във Виля Фафила на 27 юни 1506 г., с което си поделят привилегиите на управлението, обявявайки Хуана за психически нестабилна, за да поеме властта. „Ако тя пожелае да управлява, това би довело до пълно разорение и унищожение на кралството ни, тъй като страда от различни болести и страсти, които не е уместно да описваме“ — твърдят договарящите се.

Хуана без съмнение е невротизирана и много напрегната жена, но тези нейни предразположения явно са максимално използвани от жадния ѝ за власт баща и от нейния неверен и нехаещ за достойнството ѝ съпруг.

Независимо от душевния ѝ смут, тя продължава да отстоява правото си да управлява наследеното от майка си кралство, но се колебае кого да привлече за съвместно царуване — дали съпруга или баща си. Двамата мъже, които не престават да твърдят, че Хуана е луда, започват да се отчуждават един от друг. Тя пък, от страх, че мъжът ѝ ще я постави под домашен арест в град Когесес, „скача от седлото и се хвърля на земята… отказва да прекрачи градските порти и прекарва нощта, яхнала едно муле, яздейки насам-натам до зори.“ По-късно, когато пристигат в Бургос, съпругът ѝ Филип тежко заболява от вариола или морбили и на 25 септември 1506 г. умира. Хуана, която всеотдайно се грижи за болния си съпруг и „никога не го оставя сам — ни денем, ни нощем“, е смазана от скръб. Тя напуска Бургос в края на декември същата година с намерението да погребе покойния си съпруг в далечна Гранада, където почива майка ѝ Изабела. Пътьом тя на два пъти се отбива в картузианския манастир „Мирафлорес“, като нарежда ковчегът да бъде отворен в нейно присъствие. „Тя гледаше и докосваше тялото без никакъв признак на вълнение и не пророни нито една сълза“, твърдят очевидци. Предполага се, че Хуана прави това от страх да не би фламандците тайно да отнесат тленните останки на Филип в Нидерландия, тъй като сърцето му вече е балсамирано и пренесено именно там. Кралицата никога не достига целта на безрадостното си пътуване — когато пристигат в Торкемада, тя усеща родилни болки и е принудена да спре; дъщеря ѝ Катерина се ражда там на 14 януари 1507 г.