Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

По онова време бащата на Хуана — Фернандо, се намира в италианските си владения и там научава за кончината на своя зет, което, разбира се, не го натъжава. Той заповядва на кастилците да се подчиняват на Хуана, но съвсем открито показва, че няма намерение да я допусне до реално държавно управление. Когато по-късно се завръща в Испания, той без особено желание я убеждава да го придружи до Тордесиляс — на около тридесет и шест километра от Валядолид. Този укрепен град ще стане неин дом — ако въобще може да се нарече място за живеене — за следващите четиридесет и шест години от живота ѝ. Когато разбира, че е затворена там по заповед на собствения си баща, Хуана изпада в дълбока депресия. Най-накрая съпругът ѝ е погребан в двора на близкия манастир „Санта Клара“, който затворената кралица може с тъга да наблюдава само от прозореца си. Постепенно тя затъва все по-дълбоко в своята меланхолия. „Кралицата не може нито да се храни, нито да спи; тя не се облича подобаващо и изглежда крайно изтощена и объркана… Заради начина ѝ на живот и нейното облекло — толкова жалко и неподобаващо на кралското ѝ достойнство, а и защото ежедневието ѝ беше толкова ограничено, едва ли щеше да преживее още дълго време“ — се съобщава през ноември 1510 г.

Но тя оцелява, затваряйки се в безвремието на своята наранена психика. Баща ѝ Фернандо управлява Кастилия от нейно име. Той се оженва втори път за една френска принцеса — Жермен дьо Фоа, с надеждата да се сдобие с наследник, но техният син, роден през 1509 г., не оцелява. А що се отнася до билковата отвара с екстракт от тестиси на бик, която му приготвят за укрепване на половата му потентност, не само не му помага, но го разболява. Фернандо и неговата нова съпруга посещават Хуана през януари 1513 г. Три години по-късно баща ѝ умира, оставяйки своите владения във властта на най-големия ѝ син Карлос. „Аз самата съм кралица, а синът ми Карлос не е нищо повече от принц“ — възмущава се Хуана, но никой не ѝ обръща внимание, защото Карлос няма никакво намерение да се откаже от престола. Новият владетел не е виждал майка си от дете и когато най-сетне се решава да я удостои с вниманието си, е шокиран от изтощението, което издава нейната външност и от дрипавото ѝ облекло. Той все пак отбелязва потискащата атмосфера в замъка на Тордесиляс и предлага на сестра си Катерина, която живее с майка им от рождението си, да се премести да живее другаде. Това докарва Хуана до истерия.

Изолирана от външния свят, Хуана е държана в пълно неведение за всичко, което се случва. Освен това е поставена под постоянно наблюдение и не ѝ разрешават дори да ходи на служба в манастира „Санта Клара“. „По един или друг начин — пише нейният пазач, маркиз Де Дения — и занапред ще възпрепятствам нейното излизане извън замъка и независимо че понякога е трудно да бъдат намерени смислени оправдания за действията ми, аз все пак ще измислям нещо, за да спазвам приличие.“ Умопомрачената жена губи апетит, напълно занемарява облеклото си, невинаги си ляга да спи и онова, което според Дения е най-тревожният симптом — без желание посещава дори църковните служби.

Тогава за един, макар и кратък период от време предизвикал всеобща изненада, лудата и напълно изоставена кралица става център на внимание. Управлението на сина ѝ Карлос е станало толкова непопулярно, че предизвиква въоръжено въстание срещу него и омразните му фламандски съветници. Бунтовниците нямат по-добро оправдание за действията си от това да настояват за възстановяване на кралските права на доня Хуана и да искат да я освободят, за да упражнява суверенните си правомощия. Въстаниците завземат Тордесиляс и нещастната объркана кралица за първи път има възможност да приеме исканията на недоволните от управлението на сина ѝ. „В продължение на шестнадесет години аз бях мамена и с мен се отнасяха несправедливо. В продължение на почти дванадесет години съм затворена в Тордесиляс“ — я чуват да казва на бунтовниците. Регентът кардинал Адриан казва на Карлос:

„Най-лошото от всичко е, че въстаниците настояват да бъде възстановен авторитетът на кралицата, нашата суверенна владетелка, която е напълно с ума си и е способна да управлява страната, с което те на практика лишават Ваше Величество от авторитет. Трудно можем да ги наречем въстаници, тъй като те се подчиняват на нейните кралски заповеди… Почти всички официални представители и служители на кралицата… настояват, че с Нейно величество са се отнесли несправедливо, като са я държали в изолация в продължение на четиринадесет години под претекст, че е луда, а всъщност през всичкото това време тя е в такова крепко здраве, в каквото е била по време на своето бракосъчетание.“