Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Хуана Кастилска е третото дете на Фернандо Арагонски и Изабела Кастилска, които чрез своя брак съединяват двете основни испански държави в общо кралство. Самата Хуана не е хабсбургска принцеса по рождение, но се омъжва за представител на тази династическа фамилия. С раждането си тя се превръща в пионка, използвана от нейните родители в сложната европейска политическа игра, целта на която е да бъде спечелен по-голям авторитет и власт за испанските суверени. През 1495 г. по-големият ѝ брат Хуан се оженва за Маргарита, дъщеря на владетеля на Свещената Римска империя, Максимилиан I, а шестнадесетгодишната Хуана става съпруга на ерцхерцог Филип Хабсбургски 85 85 известен и като Фелипе I, крал на Кастилия. — Б.пр. . По-голямата сестра на Хуана, Изабела, е омъжена за краля на Португалия и има син от него на име Мигел. Случва се обаче така, че Хуан, който е наследник на испанските владения, умира само шест месеца след сватбата, а първото им и единствено дете е мъртвородено. Изабела Португалска умира през 1498 г., а малкият ѝ син Мигел — две години по-късно. Така Хуана става наследница на огромната и все по-разширяваща се в Европа и Америка Испанска империя, а съпругът ѝ Филип — вече владетел на Фландрия и на Бургундското херцогство, е евентуален наследник на своя баща, императора. Така Хуана и Филип са предопределени за най-голямото наследство на света.

Но нито той, нито тя са готови да понесат неговата тежест. Филип е симпатичен златисторус млад мъж, но в много отношения прилича повече на лукав, себичен и ласкателен женкар. „За него няма по-приятно нещо от хубавите женски личица — отбелязва един съвременник. — Те го тласкат от един банкет към друг и от едни женски обятия към други“ — пише през февруари 1505 г. завеждащият кралските архиви Фуенсалида. Съпругата на Филип, Хуана, скоро след сватбата проявява първите признаци към нервни сривове, което може да е наследствено, но което без съмнение се задълбочава от събитията в нейния личен и обществен живот. Тези обстоятелства, впрочем, не след дълго ще я доведат и до маниакална депресия. През 1499 г. един свещеник отбелязва, че тя му изглежда „така изплашена, че не смее дори да вдигне глава“. Младата жена уважава родителите си и изпитва твърде голямо страхопочитание към амбициозния си баща крал Фернандо. Всичките си нежни чувства отдава на съпруга си Филип, на когото ражда пет деца, второто от които — Карлос, трябва един ден да стане крал на Испания и император на Свещената Римска империя 86 86 под името Карл V. — Б.пр. .

Още от самото начало на съпружеския им живот Хуана открито проявява своята ревност към мъжа си и не понася да бъде отделяна от него. Филип отначало пристига в Кастилия, където след смъртта на майката на Хуана ще поеме властта като съпруг на бъдещата кастилска кралица Хуана. Той обаче не харесва испанските нрави и обичаи, както и испанците като народ, и бързо се връща у дома, оставяйки Хуана сама в Испания. Разделила се толкова скоро с младия си съпруг, тя е объркана, потисната, страда от безсъние и губи апетит. Виждат я да прекарва дните си с наведена глава и гледайки безнадеждно в земята; изпитва дълбоко неудовлетворение от невъзможността да бъде заедно с Филип. Когато нейната майка, кралица Изабела, ѝ забранява да отплава за Фландрия поради опасността от морски бури през зимата, с поведението си тя показва колко нестабилна е психически. Избягва от Кастел де ла Мота край Медина дел Кампо, където живее дотогава, а когато я придумват да се завърне, прекарва цялата нощ и половината от следващия ден на открито — край подвижната падаща решетка във вътрешния двор на замъка, изпаднала в мрачно униние. Едва след като нейната болна майка Изабела ѝ обещава, че ще ѝ разреши да отплава за Фландрия при своя съпруг, тя излиза от дълбоката си меланхолия.

Във Фландрия обаче продължава да се държи така, че дори съпругът ѝ започва да я подозира в психическа неуравновесеност. Но и неговото собствено поведение допринася за това. „Доня Хуана — пише един тогавашен хронист — усети промяната, настъпила в любовта на принца към нея. Той вече се отнасяше към нея по много по-различен начин. Като жена обаче, която го обича безкрайно много, тя се опитваше да открие каква е причината за тази промяна. Тогава ѝ казват, че ерцхерцогът си има любовница — изключително красива благородна дама, която обича страстно.“ Разказват, че когато Хуана забелязва въпросната любовница на принца да скрива в корсажа си някаква тайна бележка, веднага я грабва, но жената успява да я отскубне от ръцете ѝ и да я погълне. Разгневена, Хуана посяга да отреже косите ѝ, но младата жена се отбранява; тогава побеснялата от ревност испанка я намушква в лицето с ножица. „Принцесата беше толкова гневна, че преследваше съперницата си като лъвица — продължава хронистът, — нарани я и се държа с нея оскърбително, а се говори и че наредила да ѝ отрежат косите до корен.“ Естествено, всичко това води до по-нататъшно охлаждане на отношенията между височайшите съпрузи. Хуана е „толкова засегната от неуважителното отношение на съпруга си, че се оттегля в своята спалня и почти губи разсъдъка си“, твърдят съвременниците. Самият Филип се уплашва, че жена му може да се побърка и нарежда на ковчежника ѝ, Мартин де Моксака, да води дневник за нейните постъпки, които издават психическо разстройство.