Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Но за това няма и най-малка надежда и през следващите двадесет и пет години Франция е разкъсвана от междуособни борби, които безсилният крал не може да спре. Каузата на убития орлеански херцог е защитавана от сина му Шарл и от неговия тъст Бернар VII, граф на Арманяк, който по-късно става конетабъл на Франция. Неговото име приема и така наречената „арманяшка партия“ от привърженици на орлеанския херцог. Въоръжените конфликти избухват през 1411 г. и положението остава задълго нестабилно, като нещата се променят всеки ден с редуване на сблъсъците с безкрайна поредица от краткотрайни примирия. Политическата власт минава от едни ръце в други, следвайки привилегированото положение, което едната или другата група съумява да си осигури в двореца. Отначало бургундският херцог успява да постави Париж под своя власт, но по-късно губи това предимство, след като неговите противници от „орлеанистката партия“ и арманяците го обявяват за бунтовник.

По време на тези раздори и битки на хоризонта се появява нова опасност за Франция — претенциите на Англия към френския престол са подновени. Амбициозният млад владетел Хенри V обявява, че иска да получи обещаните на кралството територии и да наследи френската корона, основавайки се на подписания през 1369 г. от прадядо му Едуард III договор от Бретини.

Английските войски стъпват на френска земя на 14 август 1415 г. и завладяват Арфльор, но след като численият им състав сериозно намалява след избухването на епидемия от дизентерия, Хенри V решава за по-благоразумно да се върне у дома, проправяйки си пътя през Бургундия, за да се качи на корабите в Кале. На 24 октомври същата година изморените английски войници са изправени пред далеч по-многобройни френски сили на прогизналото от дъждовете поле край селището Аженкур. Разединените френски рицари са недисциплинирани и не са в състояние да се противопоставят на английските стрелци с големи лъкове. При сравнително малката загуба на жива сила англичаните успяват да унищожат 7000 французи и да вземат в плен много от техните предводители благородници, в това число и младия херцог на Орлеан.

Победата на англичаните при Аженкур оставя Франция както без водачи, така и без така необходимото вътрешно единство. Събитията за страната стават все по-объркани и трагични. Здравословното състояние на краля е нестабилно; бургундският херцог преследва личните си интереси; престолонаследникът на Франция — херцогът на Гиен, който показва известни данни да стане пълноценен владетел, внезапно умира и скоро е последван от брат си Жан, херцог на Турен, при което дофин на Франция 84 84 престолонаследник. — Б.пр. остава третият син на Шарл VI — четиринадесетгодишният Шарл. Майка му, кралица Изабо, отчуждила се напълно от своя височайши съпруг, се споразумява с херцога на Бургундия. Така поне за известно време английската заплаха обединява всички френски благородници. Дофинът и бургундският херцог се договарят да се срещнат в Монтро-сюр-Йон на 10 септември 1419 г., но в момента, в който Жан Бургундски приближава до моста, където е уговорено да се състои срещата, е нападнат и убит. По всеобщото мнение на съвременници убийството е извършено, за да избави дофина (който, изглежда, е знаел за заговора) и арманяците от опасния им съперник, а и да бъде отмъстено за покушението срещу Луи Орлеански. Въпреки това под заплахата от чуждо нашествие френските принцове са принудени поне временно да се помирят.

Но смъртта на бургундския херцог не се оказва от особена полза за неговите противници. Преди всичко тя е огромно улеснение за англичаните, които помитат всичко пред себе си и вече са завладели нормандския град Жизор. Кралица Изабо лично пише на английския крал, като осъжда убийството на бургундския херцог и изразява добрата си воля към англичаните. Нещастният крал Шарл VI, за пореден път в конфликт със сина си, въвежда във власт новия херцог на Бургундия Филип, който се оженва за неговата дъщеря Мишел и е определен за генерален пълномощник на краля в предстоящите преговори с Англия, като по този начин дофинът е изместен от първото място, което му се полага.

Войските на Хенри V постигат пълна победа над безнадеждно разделената Франция. Постигнатите договорености са подписани и утвърдени под формата на договор в катедралата в Троа на 21 май 1420 г. Според този договор Хенри V става регент на френския крал до смъртта му, след което ще го наследи на трона. Тази клауза е потвърдена и от сключения брак между английския крал и дъщерята на Шарл VI, Катрин, който се осъществява на 2 юни същата година; техните деца трябва да бъдат крале както на Франция, така и на Англия, какъвто скоро ще стане нещастният английски крал Хенри VI. Съгласявайки се с тези условия, френският крал Шарл VI лишава собствения си син от престолонаследие с аргумента, че „е недостоен за това“.