Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Истинският разрив в техните отношения обаче настъпва през един от периодите, когато кралят е в относително по-добро здраве, през 1417 г., когато той заповядва на кралицата да освободи придворните си, лишава я от общуване с дъщеря им Катрин и я праща в изгнание. Официалният мотив за тези наказания е разпуснатото поведение на придворните дами на кралицата, но е по-вероятно кралица Изабо да е истинската мишена на кралския гняв. Главен потърпевш на това избухване на Шарл VI се оказва главният иконом (метр д’Отел) на кралицата, Луи дьо Босредон, който преди това е служил като управител на двореца на орлеанския херцог, с когото се сражава в битката при Аженкур 78 78 на 25 октомври 1415 г. — Б.пр. . За него се носят слухове, че е любовник на кралицата. По заповед на краля Босредон е арестуван и хвърлен във вериги в затвора в Монлери, след което една нощ тайно е удавен в Сена. Коженият чувал, в който е намерено тялото на нещастника, носи следния надпис: „Laissez passer la justice du roy“ 79 79 „Направете път на кралското правосъдие!“, Chronique du religieux de St. Denis, vol. VI, p. 72. — Б.пр. . Дали Луи Босредон наистина е бил любовник на кралица Изабо, или не, ще си остане в сферата на догадките, а книгата на печално известния маркиз Дьо Сад (Histoire d’Isabelle de Baviere, reine de France, написана през 1813 и публикувана едва през 1953 г.), в която се твърди, че преди Френската революция уж съществувал документ за самопризнанията на Босредон, си остава един твърде ненадежден източник на информация. Но ако тази изневяра е била истина, трябва да приемем, че без съмнение това е предизвикало драстичните мерки, взети от Шарл VI срещу Луи Босредон.

След смъртта на кралския лекар Арсини неговите колеги изпадат в безизходица, чудейки се, какви лечебни методи и средства биха помогнали най-добре на техния труден за лечение пациент. Отначало те опитват всички стандартни процедури, използвани по онова време за лечение на душевноболни, но без успех. През 1393 г. по предложение на херцога на Бурбон, един хирург от Лион извършва „purgacion par le teste“ 80 80 „прочистване през главата“. — Б.пр. — без съмнение става дума за трепанация на черепа с цел облекчаване на вътрешното налягане, оказващо вредно въздействие върху мозъка на пациента. След операцията кралят наистина се чувства по-добре, но за кратко, след което болестта му отново се възвръща.

В отчаянието си лекарите решават да използват уменията на представителите на нетрадиционната медицина. За тази цел в двореца е повикан един заклинател на име Арно Гийом, който твърди, че притежава книгата, която Господ дал на Адам и в която били описани средствата за лечение на първородния грях. Но независимо от „квалификацията“ му, опитът на този знахар да излекува краля се оказва също толкова неуспешен, колкото и усилията на кралските лекари. Той е изгонен най-безславно от двореца, независимо че до края твърди, че болестта на краля се дължи на това, че в него се е вселил дяволът (Chronique du religieux de St. Denis, vol. II, p. 88–90).

Въпреки това много духовници и преподаватели по медицина от френските университети стигат до убеждението, че Шарл VI е омагьосан и е жертва на зловредни заклинания. Затова никак не трябва да ни изненадва фактът, че през 1397–1399 г. са направени опити да бъдат изгонени злите духове от тялото на краля. Двама монаси августинци се опитват чрез магически песнопения и отвара от стрити на прах перли да прекратят демоничните въздействия върху владетеля. След като не успяват да сторят това, те обвиняват брата на краля — Луи Орлеански, че самият той причинява на краля „malefica extrinseca“ 81 81 „Вредно влияние“. — Б.пр. . За тази обида те са измъчвани и обезглавени. В една гора близо до Дижон пък двама заклинатели, Понсе дю Солие и Жан Фландрен, се опитват дори да призоват дявола да се яви в приготвения от тях магически кръг, но не успяват и са изгорени на клада. През 1408 г. един ломбардски монах, наричан магистър Ели, твърди, че Шарл VI е омагьосан от сребърно изображение, приготвено по заповед на херцога на Милано.

През всичките тези години постоянно се организират религиозни шествия и общи молебени с надежда излекуването на краля да стане свише. През 1399 г. Шарл VI прекарва цяла седмица в молитви пред „sudarium“ 82 82 кърпа за покриване на главата на покойника, свалена според казаното в Евангелието от Йоан 20:7 от възкръсналия Христос и станала обект на религиозно преклонение. — Б.пр. , докаран в Париж от монаси цистерианци, но новината за случилото се със зет му — английския крал Ричард II 83 83 свален от престола и оставен да умре от глад през 1400 г. — вж. в глава „Средновековна трилогия“. — Б.пр. , му се отразява толкова тежко, че той отново получава пристъп на безумие. Макар че съзнанието му често е помрачено, Шарл VI в общи линии съзнава тежкото си здравословно състояние. Поради това през 1397 г., когато усеща поредния пристъп на своята болест, той предава кинжала си за съхранение на недостъпно за него място и казва на херцога на Бургундия да отнеме ножовете на всички придворни. „В името на Иисус Христос — простенва нещастният монарх към приближените си, — ако някой от вас има нещо общо със злото, което ме измъчва, моля го да престане с тази инквизиция и да ме остави да умра!“