Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Това се случва през един зноен летен ден — на 5 август, 1392 г., когато кралят и неговите приближени са вече близо до границите на Бретан. Шарл VI, пийнал вече доста вино, е облечен в черен кадифен жакет, носи ризница и шапка от червено кадифе, украсена с перли. Макар че брат му и техните чичовци, които по принцип са против похода, все пак вземат участие в него, в онзи момент кралят язди пред тях заради лошото състояние на пътищата и облаците прах, които конете оставят след себе си.

Когато кавалкадата приближава гората на Льо Ман, близо до една колония за прокажени, някакъв мъж, облечен в груби дрехи, изскача зад едно дърво, хваща оглавника на кралския кон и крещи: „Не продължавай нататък, благородни кралю! Върни се обратно, защото скоро ще бъдеш предаден!“ (или по думите на монаха от „Сен Дени“: „Non progrediaris ulterius, insigne rex, quia cito prodendus es.“) Кроасар, който научава за случилото се от един очевидец — господаря на Куси, пише почти същото, но на френски: „mais retournant, car tu es trahy“ 76 76 „Върни се назад, защото си предаден.“. — Б.пр. ; (Chronique de Froissart, cap. XV, p. 37). Прислужниците на краля принуждават странника да пусне поводите на коня, но е учудващо, че той не е арестуван, вероятно защото го вземат за луд. Ала меланхоличният му пророчески глас, предвещаващ измяна, отеква в горите. Този инцидент силно притеснява Шарл.

Но най-лошото предстои да се случи. Когато кавалкадата излиза от гората и навлиза в напечената от лятното слънце равнина, един от пажовете на краля, полузаспал на седлото от жегата, изпуска от ръцете си кралското копие, което издрънчава по стоманения шлем на яздещия наблизо негов другар. Това стряска крал Шарл; той веднага вади меча си и с викове „Напред срещу изменниците, които искат да ме предадат в ръцете на врага!“, започва да ръга всички около себе си, които успява да достигне. Така загиват четирима или петима от неговите рицари, между които е и един много известен гасконец, рицарят Дьо Полиняк.

„Господи — възкликва херцогът на Бургундия, — кралят е обезумял! Нека някой да го хване!“ Най-накрая Гийом Мартел успява да хване Шарл изотзад, а други му вземат меча, вече строшен на две в разразилото се меле. Свален от коня си, кралят лежи на земята онемял и с обезумели очи, които ще изхвръкнат от орбитите си. По-късно слугите му го качват на една волска каруца, която го връща обратно в Льо Ман.

Две денонощия кралят е в кома. Когато отново идва в съзнание, той говори несвързано и не познава никого от приближените си. Всички са на мнение, че той е жертва на някаква магия, но има и такива, които смятат болестта му за Божие наказание за неспособността на неговото правителство да прекрати схизмата, която разделя Църквата, и заради наложените от него непосилни данъци на народа. Описвайки настъпилия в страната хаос след психичния срив на краля, монахът от „Сен Дени“ свидетелства, че „през двата дни, когато кралят беше в безсъзнание и не можеше да движи крайниците си, температурата му се понижи и в тялото му остана малко топлина единствено в областта на гърдите, където сърцето му биеше твърде слабо“.

Но постепенно, под грижите на лекаря Дьо Арсини, здравословното състояние на Шарл VI постепенно се подобрява. Гийом дьо Арсини — човек с огромен опит и здрав разум въпреки деветдесет и две годишната си възраст, веднага забелязва, че кралят страда от болест, твърде подобна на тази, от която е боледувала и майка му, Жана Бурбонска. „Ceste maladie est venue au roy de tourble. Il tient trop de la moistur de la mere“ — твърди специалистът, цитиран от хрониста Фроасар 77 77 Chronique de Froissart, cap. XV, pp. 48–49; буквален превод: „Тази болест постигна краля поради душевно разстройство. Той твърде много е наследил здравословните проблеми на майка си.“. — Б.пр. . Според полезните съвети на Арсини кралят трябва да се храни и пие достатъчно и да си почива и спи до насита. Само за месец състоянието му вече е достатъчно добро, за да се смята, че е оздравял. През есента на 1392 г. Шарл VI отива в църквата на Лиеската св. Богородица в Лан, за да поднесе своята благодарност за излекуването си, и взема участие в церемониите по случай патронния празник на манастира „Сен Дени“.

Какво е било естеството на заболяването, което поваля френския крал? Фроасар го определя като „топла болест“ („une chaude maladie“), която, според тогавашната теория за здравето като равновесие на четирите основни телесни течности в организма, е предизвикала повишаване на температурата на течностите, намиращи се в мозъка на Шарл. Напълно приемливо е, че от горещото време през лятото, когато се случва ужасното премеждие, кралят да е получил топлинен удар или пристъп на хипертермия, в резултат на което мозъкът му да е бил увреден. Така или иначе, от каквото и да е пострадал Шарл, то, изглежда, не е имало напълно необратими последствия, защото поне видимо кралят се е излекувал. Той без съмнение е предразположен към психически заболявания, за което съдим от боледуването на майка му, както и от естеството на предишната му болест, която го сполетява малко преди началото на военния поход в Бретан. С оглед на по-нататъшното му здравословно състояние можем определено да твърдим, че описаните по-горе събития са отражение на първоначалното проявление на шизофрения у Шарл. Тази болест ще се появява отново и отново в по-силна или по-слаба форма през останалите тридесет години от живота му.