Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

От своя страна съпругата на Шарл V — Жана Бурбонска, преживява през 1373 г. сериозен нервен срив и „загубва както здравия си разум, така и добрата си памет“, разказват историческите извори от онова време. Но тъй като малко преди това тя ражда седмото си дете, може просто да страда от следродилна депресия, но все пак да не забравяме, че сред Бурбоните има отделни случаи на слабоумие. Братът на Жана например — Луи II Бурбонски, страда от остра форма на депресия. Кралица Жана в такъв случай би могла да предаде по наследство психическия проблем или поне предразположението към него на сина си, бъдещия крал Шарл VI. Съпругът ѝ, който е силно привързан към нея, заминава на поклонение в желанието си да намери лек за жена си. И тя наистина се оправя от болестта, но пет години по-късно умира от следродилна инфекция.

Шарл VI има лошия късмет да наследи баща си, когато е едва на дванадесет години и да стане крал на твърде крехка възраст — подобно на Ричард II и Хенри VI в Англия. Без никакъв опит в управлението на държавните дела, чувствителното и мекушаво дете е на път да се превърне в оръдие в ръцете на своите роднини или поне на приближените си, вместо да стане истински господар. И отново като Ричард II, със своята неопитност и пасивност, той поверява твърде голяма власт в ръцете на безогледните си височайши чичовци — Луи, херцог на Анжу, Филип, херцог на Бургундия и Жан, херцог на Бери (голям покровител на артистите и любител на изящните неща), както и на един от братовчедите си — херцог на Бурбон. Макар че Шарл VI официално навършва пълнолетие през 1381 г., изброените височайши принцове продължават да контролират управлението на страната. Херцогът на Бери се задоволява с това да разорява Лангедок; херцогът на Анжу е изцяло погълнат от опитите си да завладее кралство Неапол; херцогът на Бургундия е хвърлил око на графство Фландрия и на възможността да си създаде там едно полунезависимо апанажно владение.

Що се отнася до крал Шарл VI, той расте като млад човек, който обича удоволствията, понякога енергичен до маниакалност, тъй като е страстно запален по лова и рицарските турнири. На един такъв празник, посветен на двойната сватба на сина и дъщерята на херцога на Бургундия, той участва в девет двубоя. По-късно е остро критикуван, че взема участие в подобен турнир, веднага след като е бил миропомазан по повод коронацията му за крал. От друга страна, младият крал се отличава с талант, щедрост и непринудена любезност. Поради тези си качества поданиците му го наричат с прозвището Многообичания (le bien-aime), звучащо твърде иронично с оглед на по-нататъшния му живот, но което той харесва до края на дните си.

Освен с енергичността си Шарл VI се слави и като похотлив млад мъж. Според един монах от манастира „Сен Дени“, той „е ненаситен към плътските удоволствия“. Чичовците му уреждат брак с една принцеса от Вителсбах, който смятат за много изгоден от политическа гледна точка, защото Изабо, дъщерята на Щефан III Суетния, херцог на Горна Бавария-Инголщат — смятана по онова време за една от най-силните германски държави — нейният дядо не е кой да е, а миланският херцог Бернабо Висконти. Представителят на баварския херцог никак не е доволен от искането на домакините девойката да бъде прегледана чисто гола, за да се установи, че със сигурност ще може да има деца, но, така или иначе, сватбената церемония се осъществява. Младият френски принц пък е толкова ентусиазиран, след като вижда момичето, че настоява формалностите около сключването на брака да бъдат уредени възможно най-бързо, както и става. Бракът е сключен съвсем скоро след това — на 17 юли 1385 г. в катедралата в Амиен. „И всички бяха сигурни, че те двамата са изпитали огромно удоволствие от първата си брачна нощ“ — допълва хронистът Фроасар (Chronique de Froissart, cap. XII).

1388 г. е преломна за държавното управление на Франция, защото именно тогава Кралският съвет, недоволен от политиката, която водят чичовците на краля, постановява, че той е вече достатъчно отговорен, за да поеме юздите на властта в свои ръце. Височайшите кралски роднини, които искат компенсации за досегашната си служба на кралството, са изгонени незабавно от двореца. В реорганизирания по състав съвет влизат някои хора с честни намерения и безспорни управленски дарби — така наречената група на мармозетките 74 74 придворни фаворити, носещи това подигравателно име на известния род дребни маймуни. — Б.пр. — които искат да възродят държавното управление от времето на Шарл V и да избавят страната от корупцията, която се разраства при управлението на кралските чичовци. Но на практика нищо подобно не се случва и реалната власт просто преминава от едни ръце в други: в ръцете на амбициозната и себелюбива кралица Изабо — една жена, която си е поставила за задача да обогати себе си и своето семейство, както и в ръцете на по-малкия брат на краля — Луи, херцог на Турен (по-късно на Орлеан), който, според може би не съвсем достоверните разпространили се по-късно слухове, става любовник на кралицата.