Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Какво все пак е естеството на душевното му страдание, което го вади от строя в продължение на почти две години? Почти няма съмнение, че то е предизвикано от стреса, предизвикан от неспособността му да се справи с проблемите, притискащи неговото управление и с пораженията, които английските войски търпят на френска територия. Може да се приеме, че лошите новини от Франция са последната капка, от която чашата на неговата психическа издръжливост прелива. Вече стана дума, че след първоначални признаци на повишена възбуда, кралят изпада в пълен ступор и става изцяло индиферентен към всичко, от което той лично, неговото семейство или страната му имат нужда. Когато се оправя, той не помни нищо за заболяването си; амнезията услужливо е блокирала всичко, което се е случило междувременно. Това показва, че болестта на Хенри трябва да е била или кататонична шизофрения или маниакално депресивен ступор. Както знаем, Хенри е внук на Шарл VI Френски, който без съмнение е страдал от шизофрения. И тъй като тази болест твърде често се предава по наследство, вероятността тя да е била източникът на ментални проблеми, от които Хенри VI Английски е страдал, не трябва да се изключва напълно. Въпреки това по-вероятна изглежда хипотезата, че английският монарх става жертва на маниакално депресивен ступор, а не на кататонична шизофрения, твърдят специалистите. Основанията за това са на първо място почти пълната липса на симптоми като силен гняв (освен може би при появата на заболяването), халюцинации и параноя, за които има сигурни данни, че се проявяват при боледуването на дядо му. Освен това, въпреки че умствените му способности са трайно увредени по време на боледуването, възстановяването му е относително бързо.

Независимо от пълното възстановяване на здравословното състояние на крал Хенри VI, неговото управление до самия край се отличава със своеобразната му „изкуфялост“. С други думи, менталното му страдание само е приспано. След 1455 г. управлението на Хенри запада все повече и повече и той показва пълната си неспособност да поддържа справедливостта, реда и законността в държавата. Кралят няма нито воля нито способности да пресече междуособиците, разгарящи се между бароните, които се задълбочават и водят до гражданска война — така наречената Война на Червената и Бялата роза. Когато кралските войски са разбити от силите на фамилията Йорк, Хенри бяга в Шотландия, а Едуард, станал херцог на Йорк след смъртта на баща му Ричард в битката при Уейкфийлд, обявява своите претенции за английския трон и е коронясан под името Едуард IV.

По-късно окаяният бивш крал от династията на Ланкастърите е пленен и хвърлен в Тауър. В края на септември 1470 г. за кратко е възстановена властта на Ланкастърите, инициатор на която е графът на Уорик — един от хората, които решават кой да бъде издигнат за крал, но за Хенри това е вече една безсмислена игра. Той е накаран почти насила да участва в триумфалното шествие, но „видът му не предизвиква нужното преклонение, нито пък се отнасят с него напълно подобаващо като към принц“ — пише един от неговите съвременници. След провала на така наречената „реадаптация на краля“, той отново е изпратен в Тауър. На 4 май 1471 г. остатъците от войските на Ланкастърите са победени при Тюксбъри, а синът на Хенри — принц Едуард, е свален от коня си и убит, когато се опитва да избяга от бойното поле. Неговата гибел подписва смъртната присъда на баща му и той също е убит. Ексхумацията на тленните му останки през 1911 г. показва ясни следи от кръв по останалите върху черепа коси, което означава, че кралят е починал от насилствена смърт.

След идването на Хенри VII на власт — друг представител на династията Ланкастър и роднина на Хенри VI — останките на Хенри VI имат странна съдба. В началото този крал е погребан в абатството „Чъртси“, а впоследствие Ричард III премества тленните му останки в Уиндзор. Хенри VII се опитва да издейства пренасянето им в Уестминстърското абатство. Опитва се и да убеди папата да канонизира Хенри за светец. Макар че не сполучва и в двете си начинания, тленните останки на Хенри VI стават обект на неофициален култ и към гроба му в Уиндзор се стичат тълпи от страдащи хора, които търсят помощ от покойния крал. От близо петстотинте чудеса, които се твърди, че са станали благодарение на молитвите му, е запазен списък на 172 („Henrici VI Angliae Regis Miracula Postuma“, ed. 1935). Дори Хенри VIII веднъж (през 1529 г.) изпраща благодарствени дарове на неговия олтар.