Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Хенри не е в състояние да избегне отговорността за тези неуспехи. Колкото повече се опитва да се справи с проблемите, пред които е изправена страната, толкова по-дълбоко затъва в тяхното блато. Оказва се, че е дал твърде много власт на некомпетентния в управлението клан Бофор, формално управляван от херцога на Съмърсет, Джон, но реално — от Уилям де ла Пол, херцог на Съфолк. Но сред магнатите вече се формира опозиционна „партия“, водена от Ричард, херцог на Йорк, който би могъл да има по-големи претенции за престола от мекушавия крал.

Така държавният кораб се тресе, порейки вълните на бурното море, воден от един неспособен кормчия, а кралството бързо изпада в пълен хаос. Водещият съветник на крал Хенри — херцогът на Съфолк, е отстранен от парламента, осъден е на смърт и е обезглавен, тъй като се опитва да напусне тайно страната. Двама епископи — Адам Мълинс на Чичестър и Уилям Аскю на Солсбъри, са убити. Избухва и въоръжено въстание начело с Джак Кейд, чиито участници настояват за извършване на реформи. Много хора смятат Хенри лично отговорен за лошото управление на кралството. Томас Карвър, бейлиф на абата на Ридинг, е хвърлен в затвора, защото поставя под съмнение способността на краля да управлява. Началникът на гилфордската тъмница заявява, че кралят трябва да бъде обесен, а жена му — удавена. Един холандец, който по онова време живее в Ели, кръщава бойните си петли Хенри Английски и Филип Бургундски и много се радва, когато Филип побеждава Хенри.

Хората в кралството започват да подлагат на съмнение менталните способности на своя владетел. Според абат Уитамстед от манастира „Сейнт Олбънс“, „в държавните дела той се проявява като полунормален“ („Registra Abbatum Monasteri Sancti Albani“, vol. II, p. XVI-XVII). Един известен лондонски манифактурист твърди, че Хенри „не е на мястото си като неговите благородни предци, защото не се харесва, понеже видът му е детински и невинаги е здравомислещ като кралете преди него.“ Друг холандец направо заявява, че Хенри изглежда като дете и е по-правилно върху монетите на неговото кралство да бъде изобразена овца, а не кораб. Някакъв земеделец от Клей в Норфолк е още по-директен и нарича краля глупак. През 1450 г. двама граждани от Брайтлинг в Съсекс заявяват, че „кралят е малоумен по природа и често си играе с жезъл, който има на върха си птичка, точно като лудите; следователно трябва да бъде избран друг крал, защото този не е способен да управлява страната.“ Около осем години по-рано един дребен земевладелец от Фарнингам в Кент е подведен под отговорност, защото казва, че „кралят е луд, какъвто беше и баща му“, но иска прошка от монарха и е помилван. Дали пък няма предвид дядо му, Шарл VI Френски?

Тези коментари отразяват определена тенденция в общественото мнение по онова време и са интересни с това, че упорито се повтарят в предположението, че кралят има проблеми с душевното си равновесие. Явно психическият срив, в който той изпада през 1453 г., не идва толкова изневиделица, колкото са се опитвали да го представят.

При растящото недоволство в страната, военните неуспехи в чужбина и постоянната заплаха от фалит, бремето на държавното управление очевидно оказва своето въздействие върху впечатлителната му натура. По тази причина той съвсем естествено се опитва да намери покой от проблемите на властта, отдавайки се на другите си интереси. Така успява да задоволи страстното си желание да остави някакъв монументален спомен от себе си за бъдещите поколения и нарежда да бъдат изградени колежите в Итън и Кеймбридж, които със своята архитектура засенчват дори великолепието на построените по-рано от Уилям Уикъм Уинчестър Колидж и Ню Колидж 67 67 в Оксфорд. — Б.пр. . Четенето на молитви и дори показната религиозност обаче могат да бъдат само временно средство за разтоварване от реалностите и тегобите на обществената заетост.

Нищо не е в състояние да прикрие тъжната равносметка от неговото управление, нито да сложи край на междуособиците на бароните. Въстанието на Кейд е потушено, но французите удържат нови победи над английските войски. Съпругата на Хенри, Маргарет Анжуйска (Маргьорит д’Анжу на френски) е бременна, но очакваното раждане всъщност представлява преграда за претенциите към короната на определения за престолонаследник Ричард, херцог на Йорк.

Така обстоятелствата, които предизвикват стресовата ситуация, в която се намира Хенри, се увеличават. Освен това той не се отличава с особено прозорлив ум и лесно се поддава на чужди влияния. Но поне трябва да си дава сметка, че не е способен да реши проблемите, изникнали пред неговото управление и да заглуши все по-засилващия се хор на недоволните. Под натиска на тези обстоятелства душевното му равновесие, уязвимо по наследствени и характерологични причини на нервното пренапрежение, го разстройва до такава степен, че той изпада в дълбока меланхолия и развива тежко депресивно заболяване.