Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Това се случва през лятото на 1453 г. На 7 август все още е достатъчно добре, за да приеме ритуалната целувка на своя васал сър Уилям Стъртън в кралската ловна резиденция в Кларендън край Солсбъри. След това мракът се спуска пред очите му, както е посочено в Хрониката на Бейл („Six Town Chronicles“, ed. 1911, p. 140). Началото на неговото заболяване е белязано от „обезумяване“ или „пристъп на внезапен страх“. Скоро обаче той изпада в състояние на пълна апатия. „Неговият ум и разсъдък изчезнаха“. Вече „не разполага със здрав разум, нито със способността да разсъждава“ и става напълно безразличен към всичко, което става наоколо, до такава степен, че дори не проявява желание да се измие или да се облече, посочва абат Уитамстед („Registrum“, I, p. 163).

Естествено е при това положение, както и при други подобни случаи, да плъзнат слухове, че кралят е омагьосан. Един дребен мошеник, който се превръща в кралски свидетел, съобщава, че група бристолски търговци на 12 юли 1453 г. са направили магия, за да навредят на Хенри. Друг подобен тип твърди, че по нареждане на лорд Кобъм (който по това време се намира в затвора) е било извършено заклинание над една мантия на краля.

В същото време кралските лекари трескаво предписват най-различни лечения — лекарства, слабителни средства, гаргари, вани, лапи и пускане на кръв, но височайшият пациент си остава все така апатичен. Синът на Хенри — Едуард, се ражда на 31 октомври 1453 г., но баща му въобще не реагира на тази новина. На 19 януари 1454 г. Джон Стодли пише:

„При донасянето на младия принц в двореца Уиндзор херцогът на Бъкингам го взе на ръце и го представи на краля по най-благопристоен начин, като го умоляваше настоятелно да му даде своята благословия, но кралят въобще не даде никакъв отговор на тези молби. Въпреки това херцогът продължи да стои до него мълчешком и да държи принца на ръце. И когато пак не последва никакъв отговор, тогава кралицата влезе в залата, пое бебето в прегръдките си и го представи на баща му по същия начин, както това направи преди това и херцогът. Но усилията и на двамата се оказаха напразни, защото накрая бяха принудени да се оттеглят, без да получат някакъв отговор или дори жест от страна на краля, ако не се брои това, че той погледна веднъж към принца и след това продължи да гледа надолу и повече не помръдна“. („Paston Letters“, I, ed. 1910, p. 263–264)

Хенри продължава да бъде неподвижен и апатичен като статуя.

Психическият срив на крал Хенри VI — настъпил в един момент, когато на практика англичаните са изтласкани от цяла Франция, а бароните са опасно разделени на два враждебни лагера — води до истинска политическа криза. На 27 март 1454 г. херцогът на Йорк, Ричард, е обявен за покровител и защитник на кралството. Раждането на принц Едуард отлага надеждите му веднага да наследи престола, но за момента лордът гледа на създалото се положение с най-добри чувства. Смъртта на кралския канцлер, архиепископ Кемп, настъпила на 22 март 1454 г., изправя правителството пред нов голям проблем, тъй като кралят трябва лично да одобри кандидатурите за нов канцлер и нов архиепископ на Кентърбъри.

Следователно случаят е доста спешен и Хенри трябва някак да бъде накаран да действа. Въпреки състоянието на краля министрите му се опитват да проникнат зад непроницаемата завеса на неговото съзнание. На Благовещение 68 68 25 март. — Б.пр. 1454 г. делегация от членовете на Камарата на лордовете пристига в Уиндзорския дворец. След като кралят приключва с обяда си, епископът на Честър се обръща към него с молба да определи новия канцлер и архиепископ на Кентърбъри, но кралят запазва мълчание и дори не помръдва. След настъпилото неловко мълчание епископът на Уинчестър предлага делегацията също да се оттегли за обяд с надеждата след това Хенри да бъде по-общителен. Но когато се завръщат по-късно в залата за аудиенции, заварват Хенри отново в състояние на пълно мълчание. По едно време кралят става и се отправя към спалнята си. „А те останаха без отговор, дори без дума или някакъв знак; и поради това си тръгнаха с изпълнени с тъга сърца“ — е записано в един исторически извор от онази епоха („Rotuli Parliamentorum“, V, p. 453). А кралят, изглежда, става напълно безпаметен, трудно се движи без чужда помощ и трябва ден и нощ да бъде под наблюдението на дворцови служители и пажове.

Кралските лекари са на края на професионалните си възможности. Назначената от Кралския съвет медицинска комисия вече е сторила всичко, което е по силите ѝ. Списъкът на приложените лечения включва лечебни сиропи, оздравителни напитки, различни разтвори, микстури, мехлеми, слабителни средства, клизми, супозитоари, обръсване и прочистване на главата (с надеждата, че вредните вещества, попаднали в мозъка, могат да бъдат извлечени през скалпа), гаргари за отстраняване на слузта, предизвикваща катар на дихателните пътища, сгряващи компреси и пускане на кръв. Както се вижда, лекарите действат в съответствие с модерната по онова време теория за здравето като равновесие на четирите основни телесни течности и се стремят по някакъв начин да изтеглят натрупалата се „черна жлъчка“ в областта на мозъка на владетеля, като по този начин възстановят нарушеното равновесие в неговия организъм.