Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

През ранните години от живота на Хенри VI нищо не показва какво му готви бъдещето. След неговото раждане майка му го оставя на грижите на една от своите придворни дами — Елизабет Риман, и се връща във Франция, за да се присъедини към своя водещ победоносни битки съпруг.

Естествено, това бебе все още нищо не значи за баща си, Хенри V, който в случай на смърт е определил брат си Джон, херцог на Бедфорд, за регент на Франция, а по-малкия си брат Хъмфри, херцог на Глостър — за регент на Англия. Кралският съвет обаче, подозрителен към евентуално съсредоточаване на твърде голяма власт в ръцете на Глостър, определя неговите функции единствено като протектор и защитник на Англия (и то само когато херцог Бедфорд е извън кралството). Така, докато Хенри стигне до пълнолетие, фактическият главен разпоредител с властта в Англия е Кралският съвет, който се опитва да тушира непрестанното несъгласие между полубрата на покойния крал — богатия и влиятелен духовник Хенри Бофор, епископ на Уинчестър (син на Гант от неговата любовница, за която той по-късно се жени — Кетрин Суинфорд) и амбициозния и раздразнителен херцог на Глостър.

Детето крал едва ли е осведомявано за тези проблеми, но отговорностите на кралската власт са били поставени на неговото внимание от най-ранна възраст. На 13 ноември 1423 г., когато е едва на три години, го извеждат от Уиндзорския дворец, за да може, по думите на председателя на Камарата на общините на английския парламент, запазени в една лондонска хроника, поданиците да видят „Вашата височайша кралска особа седнала и заемаща своето полагащо ѝ се по право място и позиция във вашия парламент и към която е справедливо да се обръщаме, за да може всичко погрешно да бъде поправено.“ (A Chronicles London, ed. 1827, p. 111–112). В Стейнс, недалеч от Лондон, детенцето внезапно избухва „в рев, писъци и започва да се дърпа в знак, че не иска да пътува по-нататък“, но следващата сряда, 18 ноември, то все пак е представено на парламента, който го посреща с обръщение в знак на лоялност. Тези неща едва ли означават нещо за него, но дали не са имали някакво по-особено влияние върху още неподготвеното му за такива неща съзнание? На четиригодишна възраст той посещава катедралата „Сейнт Пол“ за литургията и язди от Чипсайд до Кенингтън.

На осем години Хенри трябва да присъства на продължителната и уморителна, макар и зрелищна, церемония по своята коронация в Уестминстърското абатство, а през декември 1431 г., когато е точно на десет години, чичо му — кардинал Бофор, го коронясва за крал на Франция. Така от самото начало на съзнателния си живот детето носи отговорностите на високото си положение. Сигурно му се е налагало отрано да си даде сметка за явните опасности, които следват от тях, след като високопоставените му роднини и техните привърженици водят такива кръвопролитни борби помежду си и не престават да плетат интриги едни срещу други. Той самият попада в центъра на тези борби, оглавявани от двамата му чичовци — Хъмфри Глостър и кардинал Бофор, които се опитват да поставят малкия крал под своя опека. Така, когато през 1425 г. Глостър за момента е надделял над кардинала, Хенри придружава чичо си по време на церемониалния му марш по улиците на Лондон.

Когато става на шестнадесет години, Хенри VI вече е пълнолетен. Не е лесно да проникнем зад чертите на неговия портрет, нарисуван според условностите на тогавашното дворцово изкуство. Пропагандата на династията Тюдор 66 66 управлявала Англия един век по-късно; от това време е най-ранният запазен портрет на младия крал Хенри VI. — Б.пр. и особено агиографските внушения, оставени от наставника на младия крал — Джон Блакман, са причината пред нас да се появи един образ на невинен, високоморален и благоразположен към поданиците си монарх, станал жертва на феодалните междуособици, един истински светец в процеса на своята реализация. А всъщност той е преждевременно развит и дори целеустремен млад мъж, който се опитва по някакъв начин да гарантира правата си на владетел, упражнявани в продължение на толкова дълъг период от време, докато той е малолетен, от Кралския съвет. По отношение на заобикалящата го политическа действителност обаче представите на Хенри не са никак реалистични. Поради това той не разбира сложността на проблемите, с които страната му се сблъсква, и става оръжие в ръцете на политическата фракция, оглавявана от семейство Бофор.

Така положението, в което попада Хенри VI, става все по-непоносимо. Английските владения във Франция (която все още се намира формално под английска власт) едно по едно отпадат от английската корона. За малко повече от десет години англичаните се оказват в пълно отстъпление и в техни ръце остава само пристанищният град и търговски център Кале. Английският парламент критикува политиката на кралското правителство за неспособността му да води войната ефикасно, но се въздържа от гласуването на повече средства за тази цел. Данъчните тежести върху населението, предизвикани от почти банкрутиралата държава, водят до нарастване на недоволството в страната. Засилената престъпност и откритите беззакония на високопоставените благородници и едрите земевладелци, които по правило са длъжни да се борят с нарушителите на реда в държавата, стават ендемично явление. През 1450 г. кралското правителство изпада в предсмъртна парализа.