Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Не можем да знаем дали някое от тези лечебни практики се оказват ефикасни, но кралят започва бавно да показва признаци, че възвръща нормалното си състояние. Той вече се чувства достатъчно добре, за да приеме ритуалната целувка на своя васал — новият архиепископ на Кентърбъри и да му даде кръста на 22 август 1454 г. На 27 декември същата година Хенри заповядва на своя служител, отговарящ за раздаване на милостиня, да отпътува за Кентърбъри, а на секретаря си — да посети Уестминстър, където да бъдат направени благодарствени дарения за оздравяването на монарха пред светите гробници на Томас Бекет (в Кентърбъри) и на крал Едуард Изповедник (в Уестминстър).

Когато три дни по-късно съобщават на краля името на сина му, станал вече на четиринадесет месеца, той се интересува за имената на неговите кръстници. Отговарят му, че това са вече покойният архиепископ Кемп и херцогът на Съмърсет. Макар че е дал съгласието си за ръкополагането на новия архиепископ на Кентърбъри още през миналия април, кралят казва, че не е знаел за смъртта на Кемп.

По този повод Едуард Клеър пише на Джон Пастън 69 69 Двама съвременници на събитията, членове на висшето английско общество. — Б.пр. :

„Кралят изглежда вече много по-добре, след като на Коледа и на деня на св. евангелист Йоан 70 70 27 декември. — Б.пр. изпрати своя служител, отговарящ за раздаването на милостиня, да посети Кентърбъри с кралските благодарствени дарове. А в понеделник след обяд кралицата посети краля и с нея беше и Негово височество престолонаследникът, и кралят попита какво е името на принца, а кралицата му отговори, че се казва Едуард; и тогава кралят вдигна ръцете си и благодари на Господа за това дете. И освен това кралят каза, че до този момент не е знаел за наследника си, нито пък е знаел какво са му говорили и къде е бил, докато е бил болен. Той попита още кои са били кръстници на детето… кралицата освен това му каза, че кардиналът [Кемп] е починал, а той отвърна, че до този момент не е знаел това… На следващия ден след Богоявление 71 71 тоест на 7 януари. — Б.пр. при краля бяха Негово преосвещенство епископът на Уинчестър и Негово преосвещенство абатът на манастира «Сейнт Джон» и той разговаря весело с тях. И им каза, че сега чувства желание за благотворителност към целия свят и се надява и всички лордове 72 72 членове на Камарата на лордовете. — Б.пр. да са в същото разположение на духа. И заповяда да се отслужват утринни и вечерни служби за св. Богородица и присъстваше на литургиите с подобаващо смирение.“ („Poston Letters“, I, p. 352)

През първите месеци на 1455 г. кралят вече напълно е възстановил здравето и паметта си. Вследствие на това херцогът на Съмърсет е възстановен на предишното си високо положение, а херцогът на Йорк отново е отпратен в периферните ешелони на властта. Но доколко възстановяването на Хенри е пълно или трайно, може да се спори. Защото през юни 1455 г. Гилбърт Кимър, по онова време декан на Солсбъри, е повикан в двореца Уиндзор, „поради това, че както ти знаеш, ние бяхме споходени от болести и разклатено здраве“ — пише му кралят. На 15 юли е наредено да се направят специални плащания на хирурзите „за това, което те направиха за краля: «pro diversiis magnis laboribus et diligentciis et per ipsos factis circa personam domini Regis» 73 73 за различните им големи и старателни грижи и за всичко това, което направиха за личността на господин краля. — Б.пр. . Какви интервенции са предприели тези хирурзи? Най-вероятно става дума за срез в черепа на владетеля за облекчаване на налягането върху мозъка му. Но кога е станала тази операция — през 1454 или през 1455 г., това не знаем.

Така или иначе, независимо дали Хенри е бил наново споходен от болестта си, или не, но той присъства на заседанието на парламента на 9 юли 1455 г. Но на 28 октомври същата година Джон Грешам пише нещо доста неясно на Джон Пастън в смисъл, че «тук се носят усилено слухове. Как трябва да ги разбираме, не знам. Нека Господ ни е на помощ, но някои хора се страхуват, че кралят пак е болен». В тези слухове трябва да е имало известна доза истина, защото през ноември 1455 г. херцогът на Йорк отново е обявен за покровител и защитник на кралството, а Хенри не присъства на заседанията на парламента. «Ob ceteras justas et racionabiles causas in persona nostra non poterimus interesse» (поради някои законни и обясними причини, свързани с нашата личност, няма да можем да присъстваме сред вас“ — оправдава се кралят („Rotuli Parliamentorum“, V, p. 453). Всички тези малко неясни споменавания по повод кралските боледувания, включително липсата на кралския подпис върху официалните документи, издадени между 12 декември 1455 и 2 март 1456 г. показват, че имаме пълното основание да предполагаме, че през този период Хенри отново има проблеми с менталното си здраве.