Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

И все пак претенциите за светостта на този крал се основават преди всичко върху легенди. Вярно е, че Хенри VI не е отмъстителен или жесток владетел, а посвоему е и благочестив. Но той притежава наследствена обремененост с психическа нестабилност, която го прави неспособен да управлява в тежки исторически моменти. Нервното напрежение, на което е подложен, е толкова силно, че през периода 1453–1454 г. той е изцяло извън строя, а това вероятно се повтаря и през 1455–1456 г., когато боледуването му предизвиква остра политическа криза. Но дори когато е в отлично здраве, той не се проявява като ефикасно управляващ крал. „Непрестанните междуособни битки, наричани обикновено Войната на розите, са предизвикани от лошото управление и неспособността на владетеля Хенри VI да се справи с проблемите на нацията — както у дома, така и зад граница, от което избуяват враждите и борбите за власт на аристокрацията… Той не само е неспособен крал, но и взема страна в междуособиците. Така се стига до първото му сваляне от власт през 1461 г., което се дължи изцяло на неговите лични провали.“ Така един от днешните му биографи определя накратко управлението на Хенри VI (B. Wolfe, Henry VI, London, 1981, p. 352). Със сигурност обаче първопричината за много от споменатите му провали е неговата нестабилна психика, която в най-критичния момент от управлението му се срива, и той изпада в умопомрачение, за което не може да носи отговорност.

Дали Хенри VI Английски дължи своето слабоумие на дядо си Шарл VI Френски, или не, може да се спори. Няма съмнение обаче, че същият този Шарл VI в продължение на повече от тридесет години е жертва на тежки пристъпи на лудост, които имат ужасяващи последствия за неговите поданици. Данните за симптомите на заболяването му сочат, че той страда от шизофрения, която при по-силни пристъпи предизвиква халюцинации и дори изблици на насилие. Макар че времето между отделните пристъпи на болестта да става все по-кратко, има и периоди, в които кралят е напълно с ума си и е в състояние да ръководи държавното управление. Но има и различни по продължителност интервали, през които неговото заболяване не му дава възможност да управлява отговорно, та даже да следи проблемите на държавната власт. Няма съмнение също така, че дори през периодите, когато кралят изглежда напълно нормален, неговият мозък е все още под влиянието на травмите, нанесени му от психическото страдание.

Последствията от влошеното здравословно състояние на Шарл VI са повсеместни и продължителни. Те променят изцяло характера на владетеля, но още по-тежко се отразяват върху кралското семейство, което вече е безвъзвратно разделено от егоистичните амбиции и жестоката ревност, които терзаят неговите водещи членове. Франция, която по онова време се нуждае от здраво и силно управление, е поставена в безпомощно положение и е обезкървена от междуособните съперничества на височайшите принцове, а по същото време е подложена и на нови опустошения от английските войски, водени от Хенри V. Ако последиците от сравнително краткото боледуване на Хенри VI се отразяват толкова неблагоприятно върху политическата ситуация в Англия, сетнините от периодично повтарящите се пристъпи от болестта на Шарл VI са още по-катастрофални за неговата страна.

През 1380 г. този френски крал се качва на престола на една държава, която току-що е започнала да се възстановява от пълното опустошение, причинено от нахлулите английски войски и техните безмилостни съюзници. Селскостопанските райони са оплячкосани, френските градове — разграбени, а кралската съкровищница е празна. Бащата на Шарл VI — Шарл V, справедливо носещ прозвището Мъдри (le sage), се възползва от затишието във военните действия по времето на Ричард II и предприема политика на възстановяване и подновяване на отбранителните сили на страната. За някои негови поданици, особено за френската поетеса Кристин дьо Пизан, Шарл V е истинско олицетворение на християнските добродетели и мъдрост. И не само той, но и баща му — посредственият рицар Жан II, и дядо му — енергичният и интелигентен Филип VI, който не блести с успехи, все пак не показват никакви признаци на слабоумие. С изключение на съпругата на Филип — кралица Жана Бургундска, за която в историята са останали лоши отзиви като този на Робер д’Артоа, който я нарича „дяволица“ и „злата саката кралица… която се държи като крал и унищожава всички, които се противопоставят на волята ѝ“.