Психическият срив на краля има незабавни политически последици. Чичовците на Шарл виждат в създалата се ситуация добра възможност да възстановят властта си като се отърват от кралските съветници, така наречените „мармозетки“, чиито лидери Ривиер и Мерсие са отстранени от управлението на страната и пратени в затвора. Доктор Арсини изразява разумното становище, че за да възстанови доброто си здраве, кралят трябва да бъде освободен от задължения, които биха го тревожили или ядосвали. Вземайки присърце изпълнението на този съвет, братът на краля, Луи, и техните чичовци остават напълно доволни, както впрочем и самият Шарл VI.
Той по принцип нехае за управлението на страната и предпочита да следва пътя на своите увлечения и интереси, което истински го забавлява. Но през следващата 1393 г. се случва голямо нещастие, което не вещае нищо добро за бъдещето. На 28 януари кралицата организира маскен бал в чест на третия брак на една от придворните си дами. Докато трае празненството, се развихря и една доста фриволна шарада, „противно на всяко благоприличие“, както пишат съвременници. В тази игра на отгатване се появяват шестима млади мъже, облечени като първобитни хора в дрехи от ленен плат, напоен с растителна смола или катран, „за да изглеждат рунтави и космати от главата до петите“.
На лицата си тези любители актьори носят маски, за да скрият своята самоличност, а един от тях е самият крал Шарл VI. Тъй като материалът, от който са направени дивашките костюми е леснозапалим, в залата е забранено да бъдат внасяни горящи факли. Така „диваците“ започват своите весели и фриволни подскоци, придружени от доста нецензурни жестове и движения. Докато кралят разговаря с младата херцогиня на Бери, неговият по-млад брат Луи идва на тържеството, придружен от своите слуги, които носят запалени факли. Искри от тях запалват костюма на един от актьорите. Избухналият огън се разпростира застрашително бързо от човек на човек. Кралицата, която знае, че височайшият ѝ съпруг е сред участниците в този маскарад, изпищява и припада. Самият крал обаче е спасен благодарение на съобразителността и бързите действия на херцогинята на Бери, която хвърля роклята си върху него и така изгасва пламналия му костюм. В залата настъпва голяма паника, сред която присъстващите се мъчат да разкъсат и махнат горящите костюми от телата на гърчещите се и крещящи от болка жертви. Като последствие от това е обгорен и умира на място граф Дьо Жоани, а Ивен дьо Фоа и Емери Поатие умират от раните си два дни по-късно. Юге дьо Гизе, който измисля това представление и се слави като човек, „който развращава и учи на лоши нрави младежта“, умира на следващия ден.
Може и да нямаме основания да предполагаме, че този трагичен инцидент се е отразил върху психиката на краля, но той твърде вероятно е бил болезнено изживяване, което има скрити последствия по-късно. Всички, станали свидетели на тази случка, търсят начини за опрощение на греховете си и поднасят благодарствени дарове на Бога за своето спасение. Шарл VI обаче получава нов пристъп само шест месеца по-късно. През юни 1393 г., докато се намира в Абевил, той е „обзет от толкова тежко помрачение“, че за всички става ясно, че е обхванат от ново сериозно проявление на лудост. Кралят не само че не е в състояние да разпознава хора или места, но понякога има и прояви на насилие или прави ненормални движения и жестове. Освен това страда от объркване на съзнанието и заявява, че „не е женен и никога не е имал деца; по същите причини не помни как се казва и че е крал на Франция, настоявайки при това, че името му не е Шарл и че в герба му не се съдържат цветовете на лилията. Затова, когато вижда своя герб или този на съпругата му, гравирани на някоя златна чиния или другаде, той гневно ги заличава“ — съобщава хронистът от манастира „Сен Дени“ (гл. II, стр. 86–88). Макар че има временни проблясъци на съзнание, трябва да минат цели шест месеца, преди кралят да е в състояние да извърши поклонническо посещение до „Мон Сен Мишел“, за да поднесе благодарствени дарове за своето оздравяване и да основе там малка църква и да ѝ въздаде необходимите привилегии.
Осемнадесет месеца по-късно, през ноември 1395 г., Шарл VI получава нов пристъп на своето заболяване. Странно, но това се случва малко след като кралят е уволнил придворния си лекар Рено Фрерон. Днес не знаем причините за напускането на Фрерон или пък с какво той е предизвикал височайшето недоволство. По онова време Шарл вероятно страда от невроза, предизвикваща объркване на съзнанието и мания за преследване, което е симптом на шизофренното му състояние. Често виждат краля да тича из Отел Сен Пол, крещейки, че бяга от преследвачите си, докато припадне от умора и изтощение. За да бъде предотвратен скандалът, прислугата се принуждава да зазида вратите. Доктор Фрерон вероятно става жертва именно на кралското умопомрачение.
Читать дальше