Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Реалността обаче е далеч по-прозаична и въпреки това не е по-малко драматична, защото краткият живот на дон Карлос е сякаш илюстрация на това как един от най-богатите и могъщи принцове може да преживее лична трагедия, с дълбок политически и обществен отзвук. Кралица Хуана е лишена от възможността да упражнява кралската си власт. Дон Карлос пък никога не става крал, но през целия си живот е престолонаследник на най-голямата и богата империя на света. Хуана е поставена под домашен арест в Тордесиляс, за да бъде сигурно, че никога няма да бъде истинска кралица, а животът на дон Карлос завършва трагично, защото един ден би могъл да стане крал.

Дон Карлос вероятно никога не е бил напълно умопомрачен, но очевидно още от рождение страда от сериозно психическо разстройство. Това състояние се задълбочава от един инцидент през 1562 г., при който той наранява главата си. Не можем да бъдем напълно сигурни, но е възможно Карлос да е наследил предразположението си към психическа неустойчивост от неговата прабаба Хуана Лудата посредством нейния син, император Карл V (крал Карлос I Испански), макар че внукът ѝ Фелипе II, който е баща на дон Карлос, не проявява никакви признаци на умопомрачение. Така или иначе, наследствеността в този случай не може напълно да се изключи. Майката и бабата на Карлос са португалски принцеси, в чиито семейства от време на време е имало прояви на лудост. Все пак по-убедително е предположението, че неговата лудост се дължи на органично увреждане. Възможно е също така, макар и малко вероятно, Карлос да е бил аутист като дете. Много по-вероятно е, въпреки че сведенията за това също са крайно оскъдни, мозъкът на Карлос да е пострадал при неговото раждане. Знае се, че раждането му е било трудно и е помагала неопитна акушерка (тъй като придворните дами на кралицата отсъстват заради едно аутодафе). Майката на Карлос — Мария Португалска, умира четири дни след раждането на принца. Макар че не разполагаме с преки доказателства за неговото мозъчно увреждане вследствие от раждането, моделът на поведението му и като малко дете, и когато пораства, отговаря много точно на критериите, характерни за хора, пострадали от мозъчно увреждане, обикновено като следствие от недостиг на кислород и кръвна захар по време на раждането. При такива случаи се засягат някои функционално свързани невронни структури на мозъка, които имат отношение към емоциите, и ако обстоятелствата го допуснат, се стига до безумни прояви на насилие и ирационалност. Детето с такова увреждане обикновено проявява „импулсивна хиперактивност и съпротива срещу опитите за социален контрол“, освен това то проявява „безразборна агресивност и импулсивно насилие“, отказва да си учи уроците и има безразсъдно поведение. Макар да е напълно спекулативна, тази хипотеза все пак помага да бъдат обяснени някои от ексцентричните черти в характера на дон Карлос, ясно различими още от най-ранната му възраст. При него психическата нестабилност и физическата уязвимост вървят ръка за ръка, в резултат на което израства един нещастен млад човек, чиито характер и действия създават големи проблеми както за баща му, така и за цялата империя.

Макар дон Карлос да е лишен от майчини грижи от самото си рождение, неговата гувернантка доня Леонор де Маскареняс — благочестива дама, гувернантка и на самия Фелипе II, която възнамерява да постъпи в манастир — получава нареждане от краля „да се грижи за него 89 89 Карлос. — Б.пр. като негова майка“ 90 90 всички цитати до края на тази глава, които нямат препратки, са взети от книгата на M. Gachard, Don Carlos et Philippe II, 2 vols. Bruxelles, 1863. — Б.пр. .

Детето вероятно е свързано емоционално със своята възпитателка, защото ѝ оставя части от свещени мощи в завещанието си. „Какво ще излезе от мен без баща и майка; дядо ми е в Германия, а баща ми — в Монсон“ — оплаква се момчето, когато тя напуска неговия дом. Това става, когато Карлос е на седем години и е решено да не бъде повече под опеката на жена, а да бъде поверен на грижите на дон Антонио де Рохас, на когото той също така оставя в завещанието си парченце от трънения венец на Христос от Разпятието. За учението на детето отговаря Онорато Хуан — член на благородна испанска фамилия, който учи при своя сънародник, ренесансовия учен Вивес, преди да бъде приет в кралския двор. Хуан де Мунятонес пък обучава младия принц в областта на религията.

Карлос трябва доста рядко да е виждал баща си, защото Фелипе II не посещава често Испания, преди да получи короната. През 1554 г. той се жени за английската кралица Мери Тюдор — мащехата, която Карлос никога няма да види. Според брачния договор, ако на Мери и Фелипе им се родят деца — нещо, което Мери толкова силно желае, на най-големия им син се пада да наследи владението на Англия, Нидерландия и Франш-Конте, докато Испания и подвластните ѝ територии остават за дон Карлос. Ако бракът не доведе до раждането на деца, Фелипе губи правата върху Англия.