Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Ричард е самовлюбен до нарцисизъм. Облечен изискано и с вкус, той много държи на външния си вид и прическа. На запазените портрети младият крал изглежда симпатичен и елегантен, не много по-нисък от метър и осемдесет, с гъста тъмноруса коса. Редовно се къпе — нещо рядко срещано по онова време — и е автор на едно забележително изобретение: носенето на носна кърпичка.

Ричард е може би най-културният монарх от неговата династия. Съдържанието на библиотеката му подсказва, че той обича както сам да чете книги, така и да му четат. Покровителства художници, артисти и писатели. Забавлява се с екзотични и изискани готварски рецепти, както може да се види от дворцовата готварска книга — „Форми на готвената храна“, съдържаща данни за сложни рецепти, подправки и богат асортимент от съставки.

Пламенен и чувствителен, кралят понякога е неискрен и пресметлив и подобно на толкова много други представители на династията, е предразположен към изблици на гняв и насилие, но пък за сметка на това е много щедър към приятелите си. Той обича майка си и става все по-отдаден на своята съпруга Ана Бохемска. Затова нейната смърт е жесток удар за него, от който, изглежда, до края на живота си така и не успява да се съвземе напълно. По този повод нарежда да бъде разрушен до основи двореца „Шийн“, където умира Ана. Но в неговото поведение се забелязват и хомосексуални наклонности. Има интимен приятел в лицето на претенциозния Робърт де Веър, когото издига до високо положение, давайки му голяма власт и влияние, и когото никой не замества след смъртта му. Когато тленните останки на Робърт са върнати в Англия след тригодишно изгнание, за да бъдат погребани в Кингс Колн, Ричард заповядва капакът на ковчега да бъде отворен, за да може още веднъж да погледа лицето и да докосне ръката на човека, когото е обичал.

Това представлява младото момче, върху плещите на което на такава крехка възраст се стоварва бремето на кралската власт. Силно привързан към майка си и изпитващ благоговение към паметта на баща си, но несклонен към войнски подвизи по природа, той расте и се възпитава в нездравата, да не кажем кипяща от пороци атмосфера на един кралски двор, в който господстват разкол и подозрения. Тон на тази атмосфера дават чичовците на краля, братята на неговия баща — богати, могъщи, политически амбициозни и властни мъже, имащи зад гърба си цели отряди от облечени в ливреи рицари. Това са Джон Гант, херцог на Ланкастър, който на практика изпълнява функциите на регент на малолетния крал; Едмънд от Лангли, граф на Кеймбридж и по-късно херцог на Йорк, и Томас от Удсток, граф на Бъкингам, по-късно херцог на Глостър. Ричард скоро намразва цялото това котило. За това малко и безсилно дете на престола кралската фамилия понякога трябва да е изглеждала като клетка, в която е затворено и в която висшите благородници се подозират един друг, като същевременно се стремят да осигурят колкото може повече изгоди и привилегии за собствените си домове. Една впечатлителна душа като неговата трудно може да понесе двойствеността и интригите на кралския двор. Стремежът да се освободи от тези ограничения отрано става характерна черта на неговото поведение.

Но своя истински характер Ричард проявява още в детската си възраст. По време на селското въстание, предизвикано от несправедливо наложения поголовен данък, срещу който населението реагира с остро недоволство, Ричард настоява лично да се срещне и да поговори с въстаниците. Неговата смелост е възнаградена и народните вълнения са овладени и дори потушени. При срещата Ричард казва на бунтовника Кенгишмън, че след смъртта на техния водач Уот Тайлър лично той ще ги поведе. Това, разбира се, е един безсъдържателен жест, но влиянието на кралската власт по онова време е толкова силна, че селяните вярват във всичко, което техният крал им казва, и скоро се разпръсват. Отплатата, която получават, е жестока, а редът и законността са възстановени.

За Ричард това трябва да е било голямо преживяване. Не че се тревожи за съдбата на селяните, пък и обещанията, които им дава за облекчаване на тяхното положение, бързо са забравени. Четиринадесетгодишното момче се вълнува повече от факта, че в случая със селското въстание то за първи път застава в центъра на събитията. Показва на всички, че като своя баща е истински рицар. Не спечелва тази слава на някое бойно поле в далечна Франция, а в собствения си столичен град. И по какъв начин? С помощта на кралската си воля той не само на думи, но и на дело, става крал, поне за един ден.